Мери Кларк - Бягство

Той си облече сакото.

— И още нещо, Кит, не забравяй, че Джими току-що е научил от частния детектив, когото е наел, че Лейси ми е снаха. Всъщност, Алекс каза, че Ланди точно затова организирал вечерята.

— Защо точно у Алекс?

— Понеже Ланди е разбрал, че Алекс се среща с майка ти.

— И какво още знае той за нас? — сърдито попита Кит. — Знае ли, че за малко не убиха и сестра ми в онзи апартамент — само ако беше влязла пет минути по-рано? Или че стреляха по нея пред нашата врата? Знае ли, че дъщеря ни се възстановява, след като беше ранена от куршум, и че сега се налага да я лекуваме от преживения стрес?

Джей Тейлър обгърна с ръка раменете на съпругата си.

— Кит, моля ти се! Всичко ще се оправи, обещавам. Но сега е време да тръгваме. Не забравяй, че трябва да вземем и майка ти.

Мона Фаръл беше взела телефона до прозореца, за да види кога ще пристигнат.

— Те са тук, Лейси — каза тя. — Трябва да тръгвам.

Говореха вече четиридесет минути. Лейси знаеше, че помощник федералният шериф Свенсън сигурно губи търпение, но тази вечер нямаше никакво желание да прекъсне разговора. Изминалият ден беше толкова дълъг, а почивните дни бяха още по-мъчителни.

Миналият петък по това време я очакваше срещата с Том Линч. Днес обаче нямаше нищо, което да я зарадва.

Когато попита как е Бони, майка й отвърна така бодро, че Лейси веднага схвана — Бони не се е оправила напълно. Още по-малко я зарадва новината, че тази вечер майка й, Кит и Джей отиват на вечеря с Джими Ланди в ресторанта на Алекс. Преди да се сбогуват, Лейси отново предупреди майка си:

— И мамо, за Бога, внимавай да не се издадеш пред някого къде съм. Трябва да ми се закълнеш, че…

— Лейси, нима смяташ, че не разбирам опасността, в която се намираш? Не се безпокой. От мен никой нищо няма да научи.

— Извинявай, мамо, просто…

— Няма нищо, скъпа. Наистина трябва да вървя. Не бива да ме чакат. Какво ще правиш довечера?

— Записах се в нов спортен клуб. Имали страхотно игрище за скуош. Сигурно ще отида там.

— Да, знам колко обичаш да играеш скуош.

Мона Фаръл наистина се зарадва.

— Обичам те, скъпа. Много ми липсваш. Довиждане — промълви тя накрая.

И забърза към колата, като си мислеше, че поне може да каже на Кит, Джей и Алекс с какво се занимава Лейси през свободното си време.

В петък вечер Том Линч смяташе да изпие едно питие с братовчедка си Кейт след представлението. Това беше последното представление на трупата в Минеаполис и той искаше да се сбогува с нея. Освен това се надяваше, че тя ще успее да го развесели. Откакто Алис Карол му каза, че в живота й имало друг мъж, той се чувстваше подтиснат и в резултат на това нищо не му вървеше. Продуцентът на предаването на няколко пъти го подсещаше да си погледне получените обаждания, а пък и самият той чувстваше, че звучи плоско по време на интервютата с гостите.

В събота вечер в театър „Орфей“ имаше премиера на „Пътуващ театър“ , представен от някаква пътуваща трупа, и пръстите просто го сърбяха да набере номера на Алис и да я покани да го гледат заедно. Даже си беше намислил какво ще й каже: „Този път ще ти дам да изядеш последното парче пица.“

В петък вечерта той реши да отиде в спортната зала и да се поизпоти малко. Срещата му с Кейт беше чак в единайсет, нямаше какво друго да прави дотогава. Трябваше да си признае, че тайничко се надяваше да завари там Алис, за да поговорят и тогава може би тя щеше да си признае, че не е чак толкова сигурна за този мъж в живота й.

На излизане от мъжката съблекалня се огледа, но беше повече от ясно, че Алис Карол я няма там. Всъщност вече знаеше, че не се е появявала цяла седмица.

През стъклената преграда на офиса се виждаше как Рут Уилкокс разговаря сериозно с възрастен господин с посивели коси. Забеляза как Рут няколко пъти тръсна глава и дори му се стори, че забелязва известна неприязън в изражението й.

Какво ли иска пък този, може би отстъпка в цената, каза си Том. Трябваше да потича, но му се искаше да попита Рут дали е чувала нещо за Алис.

— Том, да знаеш какви новини имам за теб! — посрещна го въодушевено Рут. — Затвори вратата. Не искам никой друг да чуе.

Том се досети, че новините трябва да са свързани с Алис и със сивокосият господин, който току-що излезе отвътре.

— Този човек каза, че търси Алис — довери му Рут, която чак се задъхваше от вълнение. — Бил й баща.

— Баща ли? Глупости. Алис ми каза, че баща й починал преди много години.

— Може и така да ти е казала, но това е баща й. Или поне така твърди. Показа ми даже нейна снимка и попита дали съм я виждала.