Мери Кларк - Бягство

Джими Ланди се огледа, изучавайки приятната обстановка в салона с тъмнозелени стени, изпъстрени с ярки картини в тежки орнаментни златни рамки.

— Изглежда си черпил вдъхновение от Руската зала за чай, Алекс — беше неговият коментар.

— Така е — съгласи се охотно Алекс Карбайн. — А ти удостои с тази чест Ла Кот Баск, когато отваряше новото си заведение. А сега казвайте кой какво ще пие. Много държа да опитате виното ми.

Джими Ланди съвсем не е такъв, какъвто очаквах, мислеше си Кит докато отпиваше от чашата с шардоне. Джей толкова се притесняваше да не закъснеем, а пък той съвсем не се показа разстроен, че отидохме няколко минути по-късно. Дори когато Джей се извини, Ланди каза:

— Когато идват в моето заведение, обичам хората да закъсняват. Докато ги чакат, гостите си поръчват по още едно пиене. Това е хубаво.

Въпреки видимо доброто му настроение, Кит усещаше, че Джими Ланди е напрегнат. Лицето му имаше изпит и измъчен вид, освен това беше необикновено блед. Може би се дължи на мъката по дъщеря му, реши тя. Лейси й беше казала, че майката на Хедър не можела да преживее смъртта на дъщеря им. Може би и бащата страдаше по същия начин.

Докато ги запознаваха, Мона каза на Джими:

— Знам какво сте преживели. Дъщеря ми…

Алекс я стисна за ръката и я прекъсна.

— Защо не изчакаш да говорите за това по-късно, скъпа? — любезно я подкани той.

Кит инстинктивно хареса съдружника на Джими, Стиви Абът. Алекс им беше казал, че Джими го чувствал почти като роден син и двамата били много близки. На външен вид обаче никак не си приличат, отбеляза Кит.

Абът несъмнено е красавец.

С напредването на вечерта Кит забеляза, че Стиви и Алекс нарочно държат разговора настрани от всичко, свързано с Лейси и Изабел Уеъринг. Вместо това двамата постоянно караха Джими Ланди да разказва забавни истории за срещите си с разни известни личности сред клиентелата му.

Ланди се оказа първокласен разказвач и това негово качество, заедно с грубата му селска външност, го правеха особено привлекателен в очите на Кит. Освен това той искрено и сърдечно се интересуваше от тях.

От друга страна, щом забеляза един от келнерите да показва признаци на нетърпение спрямо дамата, която явно не можеше да реши какво точно желае за ордьовър, лицето му стана сурово.

— Уволни го, Алекс — остро отбеляза той. — За нищо не става. Никога няма да се научи.

Охо, каза си Кит. Наистина си го бива! Нищо чудно, че Джей се страхува да не се изложи пред него.

Накрая Джими внезапно сам подхвана темата за Лейси и Изабел Уеъринг. Веднага щом сервираха кафето, той каза:

— Госпожо Фаръл, срещал съм се веднъж с дъщеря ви. Тя държеше да изпълни обещанието си към бившата ми жена, като ми предаде дневника на дъщеря ни.

— Да, зная — тихо отвърна Мона.

— Не се държах много добре с нея. Тя ми донесе копие на дневника вместо оригинала и тогава си помислих, че е страшно нагло от нейна страна да предаде оригинала на полицията.

— Продължавате ли да мислите така? — попита Мона, но не изчака за отговор. — Господин Ланди, дъщеря ми беше заплашена с обвинение за укриване на веществено доказателство само защото се опита да изпълни даденото на Изабел Уеъринг обещание.

Боже мой, каза си Кит, мама е готова да избухне всеки момент.

— Разбрах за това едва преди два дни — рязко отвърна Ланди. — Разбрах, че ченгетата се опитват да ме баламосват и наех частен детектив. Той откри, че историята за професионалния убиец, който случайно се натъкнал на Изабел и я убил, е пълна измислица.

Кит забеляза, че физиономията на Ланди стана тъмночервена. Явно и Стиви Абът бе забелязал същото.

— Успокой се, Джими — обади се той. — Ако получиш удар, от теб ще стане кофти пациент.

Джими го изгледа накриво, после отново се обърна към Мона.

— Същото казваше и дъщеря ми — продължи той и изпи последната глътка от еспресото си. — Знам, че дъщеря ви е включена в програмата за защита на свидетели. Много неприятно и за нея, и за вас, предполагам.

— Така е — кимна в съгласие Мона.

— Как поддържате връзка с нея?

— Тя се обажда веднъж седмично — обясни Мона. — Всъщност, причината за закъснението ни тази вечер беше, че аз говорех с нея, когато Джей и Кит дойдоха да ме вземат.

— Вие не можете ли да й се обаждате? — поинтересува се Ланди.

— Абсолютно не. Пък и нямам представа къде да я търся.

— Искам да говоря с нея — внезапно каза Джими. — Предайте й. Детективът, когото наех, ми каза, че се е виждала често с Изабел в дните преди смъртта й. Имам към нея много въпроси.