Мери Кларк - Бягство

Думите му прозвучаха повече като заповед отколкото като покана. Слоун беше сигурен, че следващите му думи ще бъдат за това колко е зает, така че разполагат само с няколко минути. Точно това и чу. Забелязвайки, че прислужницата продължава да стои при тях, Слоун се обърна към нея:

— Можете да се върнете тук, веднага щом си тръгна, госпожице — рязко каза той.

Ричард Паркър скочи насреща му с безкрайно възмутен вид.

— Какво си въобразявате, че…?

Слоун го прекъсна.

— Искам да сме наясно още от самото начало, господин Паркър, че аз не съм някой от вашите лакеи. Не става дума за недвижими имоти, нито за някоя от вашите големи сделки. Дошъл съм да поговорим за сина ви. Твърде е вероятно да бъде призован за свидетел не по едно, а по две убийства. — Слоун се наведе напред и почука по масичката, за да подчертае думите си. — Изабел Уеъринг не вярваше, че дъщеря й е загинала при злополука. Уликите сочат, че госпожа Уеъринг е била убита от професионален убиец, чиято самоличност ни е известна, както и фактът, че работи за голям наркокартел. Всичко това още не са официално огласени данни, но аз ви ги казвам. Не може да не знаете, че синът ви е осигурил достъп на убиеца до жилището на Изабел Уеъринг. Дори само това го прави съучастник в убийството. Предстои да бъде издадена заповед за задържането му. Разполагам обаче и с още данни, които смятам, че би трябвало да научите, ако разбира се, не ги знаете вече. Рик е бил в Стоу същия следобед, преди Хедър Ланди да загине, и ние разполагаме със свидетел, който може да потвърди, че тя силно се е уплашила от него и е избягала от хижата в мига, когато го е видяла.

Слоун спря и погледна мъжа, който седеше в напрегната поза срещу него. По лицето на Паркър избиха червени петна, които разкриваха вълнението му, но гласът му си остана ледено спокоен.

— Това ли е всичко, инспектор Слоун?

— Не съвсем. Вашият любим син, Ричард Паркър младши, е наркоман. Вие явно сте престанали да плащате сметките му, но по някакъв начин той продължава да се снабдява с наркотици. В такъв случай излиза, че той дължи някому голяма сума пари. А това е опасно положение. Съветвам ви да му наемете адвокат по наказателни дела и да му предадете да се яви при нас. В противен случай ще се наложи да предявим обвинение срещу вас.

— Не знам къде е той — изстреля думите си Паркър.

Слоун стана.

— Надявам се, че знаете. Предупреждавам ви. Възможно е да се намира в голяма опасност. Няма да е първият, който се е забъркал в подобно положение, от което няма лесно измъкване, и който си плаща за всичко, като изчезва. Временно.

— Синът ми е в рехабилитационната клиника в Хартфорд.

Това беше гласът на Присила Паркър.

Инспектор Слоун се обърна, стреснат от неочакваната й намеса.

Присила Паркър стоеше на вратата.

— Аз лично го закарах там миналата сряда — обясни тя. — Съпругът ми наистина не знае къде е синът ни. Рик се обърна към мен за помощ. През този ден баща му беше зает с други неща.

Тя спря поглед върху втората чаша кафе, после вдигна очи към съпруга си и на лицето й ясно се изписаха презрение и отвращение.

Веднага щом предаде попълнената регистрационна карта на управителката на клуба в Едина и тя я провери, Лейси се отправи към игрището за скуош и започна да удря топките в стената. Бързо разбра, че съчетанието от безсънната нощ и тичането преди няколко часа са я изтощили прекалено много. Изпускаше и най-лесните топки, а на всичкото отгоре взе че падна и си навехна глезена много неприятно при опит да стигне една топка, която очевидно не можеше да върне. Всичко това беше твърде показателно за настоящия й начин на живот. Разочарована от себе си и готова да се разплаче, тя закуцука навън от корта и отиде в съблекалнята да си вземе якето.

Вратата към офиса на управителката беше открехната. Вътре се виждаше млада двойка, която седеше пред бюрото, а отвън чакаше сивокос господин, който явно искаше да говори с управителката.

Лейси чувстваше как глезенът й се подува неудържимо.

За миг спря пред открехнатата врата, колебаеше се дали да попита за ластичен бинт и аптечка. После реши да се прибере направо в къщи и да сложи лед на навехнатото място.

Сутринта си мечтаеше да излезе навън, а ето че сега единственото й желание беше да се върне и да залости вратата зад гърба си.

Рано сутринта, когато Лейси излезе да потича, по небето се бяха появили облаци. Сега се бяха скупчили така, че почти не се виждаше ясно късче небе. По пътя от Едина до Минеаполис Лейси установи, че явно отново ще завали.