— Сюзън, обещавам.
— Махни се.
Той не си тръгна, преди Дони и Бет да се върнат от училище.
— Ще ви се обаждам често, деца, обещавам.
Когато тръгна по алеята, Триш се затича след него и го прегърна за коленете. Той я вдигна на ръце и я подаде на Сюзън.
— Вземи я, Сюзън.
— Довиждане, Дъг.
Гледаха, докато колата се скри от погледа им. Дони плачеше.
— Мамичко, миналият уикенд, помниш ли, ако всеки път се държеше така.
Сюзън се опита да скрие собствените си сълзи.
— Никога не казвай „никога“, Дони. Баща ти трябва да порасне още много. Да видим дали ще успее да се справи с това.
— Ще гледаш ли твоето предаване? — попита Винс Нона, когато и се обади във вторник следобед.
— Въобще нямам такива намерения. Добавихме специален послеслов. Аз го написах. Онова, което преживях.
— Какво ти се яде довечера?
— Пържола.
— На мен също. Какво ще правиш през уикенда?
— Казват, че времето ще е хубаво. Мисля да отида до Хамптън. След тези последни няколко седмици имам нужда да видя морето.
— Нали имаш къща там?
— Да. Като че ли започвам да си мисля да платя частта на Мат. Аз обичам това място, а той наистина лесно забравя. Искаш ли да дойдеш с мен?
— Страшно много.
Крис донесе на Дарси античен бастун да го ползва, докато се оправи глезенът и.
— Наистина е чудесен — зарадва се тя.
Той я взе в прегръдките си.
— Готово ли е всичко? Къде са ти нещата?
— Всичко е в тази чанта — Грета й се беше обадила и настояваше Крис да я заведе в Дариън до края на седмицата.
Телефонът иззвъня.
— Няма да се обаждам — каза Дарси. — Не, почакай. Опитах се да се свържа с моите хора в Австралия. Може би най-накрая са успели да ги намерят.
И майка й, и баща й говореха едновременно.
— Чувствам се превъзходно… Исках само да ви кажа — млъкна за миг, — … че ми липсвате и че много ви обичам… и двамата — Дарси се засмя. — Какво казвате, че сигурно съм си намерила някой?
Тя намигна на Крис.
— Наистина. Запознах се със симпатичен млад мъж. Казва се Крис. Ще го харесате. Той ми е нещо като колега, само че е далеч над мен. Притежава галерия за антиквариати. Хубав е, мил и има навика да се появява винаги, когато се нуждаеш от него… Как се запознах с него ли?
Единствена Ерин, помисли си тя, щеше да оцени иронията в този отговор.
— Не знам дали ще ми повярвате, но се запознах с него по обява за запознанства.
Погледна нагоре към Крис и очите им се срещнаха. Той се усмихна. „Не съм права, мина й през ума. И Крис може да ме разбере.“
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6092
Издание:
Мери Хигинс Кларк. Обява за запознанства
Американска. Първо издание
ИК „Гарант 21“, София, 1995
Редактор: Елисавета Павлова
ISBN: 954-8009-50-1