Мери Кларк - Обява за запознанства

С яростен вик Крис се втурна в стаята и се нахвърли върху Наш, който, без да пуска Дарси, се наклони и падна. Ръцете му се разтресоха и отново стегнаха хватката около врата й.

Винс се хвърли до Наш, притисна с ръка врата му и започна да дърпа главата му назад. Полицаят от Бриджуотър сграбчи мятащите се крака на Наш.

Ръцете на Чарли живееха сякаш свой живот. Крис не можеше да отскубне пръстите му от гърлото на Дарси. Като че ли Наш притежаваше свръхчовешка сила, като че ли не усещаше никаква болка. Отчаян, Крис впи зъби в дясната ръка на мъжа, който гасеше живота на Дарси.

Чарли изрева от болка, силно дръпна дясната си ръка назад и отпусна лявата.

Винс и полицаят извиха ръцете му на гърба и му сложиха белезници, докато Крис сграбчваше Дарси.

Нона бе видяла всичко от вратата. Сега се втурна в къщата и коленичи до краката на Дарси. Очите й я гледаха невиждащо. По нежната кожа на врата й имаше грозни червени петна.

Крис долепи устни до устните на Дарси, стисна ноздрите й започна да вкарва живот в дробовете й.

Винс погледна втренчените очи на Дарси и започна ритмично да натиска гръдния й кош.

Полицаят от Бриджуотър пазеше Майкъл Наш, когото бе завързал за перилата на стълбата. Наш занарежда с напевен глас:

— Онче-бонче-счупено пиронче…

Тя не реагира, трескаво мислеше Нона. Улови глезените на Дарси и за първи път забеляза, че е обута в обувки за танци. Няма да издържа, мина й през ума, няма да издържа. Без да осъзнава какво върши, Нона започна да се бори с възлите на каишките.

— Едно малко прасенце отива на пазар. Едно малко прасенце остава у дома. Изпей ми го още веднъж, мамо. Пръстчетата на моите крака са десет прасенца.

„Може би закъсняхме, мислеше Винс и търсеше някаква реакция от Дарси, но ако сме дошли късно, не си и помисляй, ти, мръсно копеле, че тези приспивни песнички ще ти помогнат да се изкараш луд.“

Крис вдигна глава, за да поеме въздух, и за части от секундата погледна лицето на Дарси. Същият като на Нан поглед, когато я намери онази сутрин. Същите синини по врата й. Същият синкавобял цвят на кожата. Не, няма да позволя това да се повтори. Дарси, дишай!

Нона вече плачеше, но бе успяла да свали едната обувка с високо токче от крака на Дарси.

Тя усети нещо. Дали не грешеше? Не.

— Кракът й се движи — извика тя. — Опитва се да си свали обувката.

В същия миг Винс усети как пулсът започна да бие в гърлото на Дарси, а Крис чу как устните й отрониха дълга въздишка.

Четвъртък 14 март

На другата сутрин Винс се обади на Сюзън.

— Госпожо Фокс, вашият съпруг може да е женкар, но не е престъпник. Арестувахме серийния убиец и имаме всички доказателства, че е единственият извършител на убийствата, свързани с обувките за танци, включително и на Нан Шеридън.

— Благодаря ви, че се обадихте. Предполагам, разбирате какво означава това за мен.

— Кой беше? — Дъг не бе отишъл на работа този ден. Чувстваше се отвратително. Не беше болен, просто му беше отвратително.

Сюзън му каза.

Той я изгледа втренчено.

— Какво, казала си на ФБР, че си ме мислила за убиец! Наистина си мислила, че съм убил Нан Шеридън и всички останали жени! — лицето му потъмня от гняв.

Сюзън го гледаше право в очите.

— Помислих, че е възможно, и тъй като не казах истината преди петнадесет години, чувствах, че също нося някаква вина за смъртта на останалите момичета.

— Кълна ти се, че онази сутрин не отидох при Нан.

— Очевидно не си бил там. А къде беше, Дъг? Поне сега бъди откровен.

Ядът по лицето му се стопи. Отмести погледа си и когато отново я погледна, върху лицето му бе изписана ласкателна усмивка.

— Сюзън, казах ти още тогава. Казвам ти и сега. Колата ми се повреди онази сутрин.

— Аз искам истината. Дължиш ми я.

Дъг се поколеба, после бавно каза:

— Бях с Пени Ноулис. Съжалявам, Сюзън. Не исках ти да разбереш, защото се страхувах, че мога да те загубя.

— При Пени Ноулис, която трябваше да се сгоди за Боб Карвър и никога нямаше да рискува да загуби богатството му. Тя щеше по-скоро да остави да те обвинят в убийство, отколкото да те защити.

— Сюзън, знам, че тогава флиртувах много…

— Само тогава ли? — Сюзън грубо се засмя. — Тогава ли флиртуваше много? Слушай, Дъг. През всичките тези години баща ми не можа да преглътне факта, че лъжесвидетелствах заради теб. Върви и си събери дрехите. Премести се в ергенския си апартамент. Подала съм молба за развод.

През целия ден той я умоляваше да промени решението си.