Мери Кларк - Обява за запознанства

Трябва все пак да е научила нещо.

Не мога да му позволя да види колко съм уплашена, мислеше трескаво Дарси. Трябва да превърна цялата си нервност в представление. Как ли майка й щеше да изиграе сцената на жена в плен на сериен убиец? Мама ще престане да мисли за пръстена на Ерин на ръката си и ще прави точно онова, което се опитва да направи Дарси. Мама щеше да се държи така, сякаш Майкъл Наш е психиатър, а тя — пациент, който му се доверява.

Какво говореше Майкъл?

— Забелязала ли си, Дарси, че се оживяваш, когато се отпуснеш да говориш за родителите си? Мисля, че детството ти е било много по-приятно, отколкото си мислиш.

Хората винаги се трупаха около тях. Спомни си, че веднъж тълпата беше толкова голяма, че изгуби ръката на майка си.

— Кажи ми, Дарси, за какво мислиш? Кажи го. Освободи душата си.

— Бях толкова уплашена. Изгубих ги от погледа си. В този момент разбрах, че мразя…

— Какво мразеше?

— Тълпата, тъй като ме откъсна от тях…

— Те не са били виновни.

— Ако не бяха толкова известни…

— Мразила си славата…

— Не — тя почувства, че успя да му подейства. Гласът беше неговият. „Не исках да говоря за това — помиеш си тя, — но трябваше. Трябва да бъда откровена с него. Това е единственият ми шанс. Майко. Татко. Помогнете ми. Бъдете с мен.“ — Те са толкова далеч. — Не знаеше дали не изрече това на глас.

— Кои?

— Майка ми и баща ми.

— Искаш да кажеш сега?

— Да. Обикалят Австралия с тяхната пиеса.

— Звучиш толкова безнадеждно, дори уплашено. Страхуваш ли се, Дарси?

Не му позволявай да разбере това.

— Не, просто ми е мъчно, че няма да ги видя шест месеца.

— Мислиш ли, че когато в онзи ден са те разделили от тях, за първи път си се почувствала изоставена?

Искаше й се да извика: „Сега се чувствам изоставена.“ Но вместо това се върна в миналото.

— Да.

— Поколеба се. Защо?

— Имаше и друг случай, когато бях на шест години. Бях в болница и те си мислеха, че ще умра… — опита се да не го гледа. Толкова се страхуваше, че очите му отново ще станат празни и тъмни.

Спомни си един герой от „Хиляда и една нощ“, който, за да спаси живота си, разказва приказки.

Крис беше погълнат от чувство на безпомощност. Преди няколко дни Дарси е била в тази къща с мъжа, който бе убил Нан и Ерин Кели, и всички онези момичета, а тя щеше да бъде следващата му жертва.

Стояха в кухнята, където Винс държеше открита линия с ФБР и друга с щатската полиция. Чакаха подкрепления.

Нона имаше вид сякаш щеше да припадне всеки момент, беше близо до Винс. Семейство Хюз, объркани и уплашени, седяха рамо до рамо до дългата маса за хранене. С тях разговаряше местен полицай, който ги разпитваше за Наш. Ърни Сизек беше в хеликоптера, който летеше ниско над имението. Крис чуваше звука на мотора през затворените прозорци. Търсеха черния „Мерцедес“ на Майкъл Наш. Местните полицаи обикаляха с коли из имението и проверяваха останалите постройки.

Мрачен, Крис си спомни колко беше щастлив, когато миналата година си купи „Мерцедес“. Продавачът го уговаряше да си инсталира системата за сигурност „Лойджак“.

— Вгражда се направо в електрическата инсталация — обясняваше му той. — Ако ви откраднат колата, можете да я откриете след няколко минути. Съобщавате на полицията по телефона вашия кодов номер, той е вкаран в компютър и предавател активира системата във вашия автомобил. Много от полицейските коли имат оборудване, с което могат да следят сигнала.

Беше минала едва една седмица, откакто я купи, когато я откраднаха пред галерията заедно с картина за сто хиляди долара, която беше отзад. Беше влязъл да си вземе куфарчето и когато излезе, колата я нямаше. Обади се да съобщи за кражбата и след петнадесет минути намериха колата и му я върнаха.

Ако Наш беше качил Дарси на открадната кола, която можеше да бъде проследена!

— О, Боже мой! — Крис прекоси тичешком стаята и сграбчи госпожа Хюз за ръката. — Къде държи Наш личните си документи — тук или в Ню Йорк?

Тя го изгледа стреснато.

— Тук. В стаята до библиотеката.

— Искам да ги видя.

— Не затваряйте — каза Винс някому по телефона. — Какво става, Крис?

Крис не отговори.

— Откога има докторът тази кола?

— Купи я преди около шест месеца — отговори Джон Хюз. — Той сменя колите си редовно.

— В това не се съмнявам.

Документите се намираха наредени в едно по-долно чекмедже. Не знаеше къде са ключовете.

Папката с документите за мерцедеса намериха лесно. Крис бързо я сграбчи. Ликуващият му вик накара останалите да дотърчат веднага. Той извади от папката книжката за системата „Лойджак“. Там беше записан кодовият номер на черния „Мерцедес“ на Наш.