Мери Кларк - Обява за запознанства

— На Чарли?

Стъпка назад. Приплъзване. Обръщане.

— Да, това е истинското ми име. Едуард и Джанис Наш бяха мои леля и чичо. Осиновили са ме, когато съм бил на една годинка, и сменили името ми от Чарли на Майкъл.

Той я гледаше отгоре. Дарси не смееше да го погледне в онези очи.

Стъпка назад. Стъпка встрани. Приплъзване.

— Какво се е случило с истинските ти родители?

— Баща ми убил майка ми. Осъдили го на смърт. Когато чичо ми се ядосваше, казваше, че ще стана като него. Леля ми беше мила с мен, когато бях малък, но после престана да ме обича. Казваше, че са били луди да ме осиновят. Казваше, че лошата кръв си личи.

Започна нова песен. Франк Синатра надяваше: „Ей, вие, хубавици, сложете си обувките за танци и елате да танцувате с мен.“

Стъпка. Стъпка. Приплъзване.

— Радвам се, че ми казваш това, Майкъл. Говоренето помага, нали?

— Искам да ме наричаш Чарли.

— Добре — тя се опита да говори спокойно. Той не трябваше да разбере, че се страхува.

— Искаш ли да научиш какво се случи с майка ми и баща ми? Имам предвид хората, които ме отгледаха.

— Кажи ми — Дарси усети колко я болят краката. Не беше свикнала да носи високи токчета. Усещаше как стегнатите на глезените каишки сякаш спират кръвта й.

Стъпка встрани. Обръщане.

Синатра увещаваше: „Обичай ме на претъпкан дансинг…“

— Когато бях на двадесет и една години, загинаха в злополука с лодка. Лодката експлодира.

— Съжалявам.

— Аз не. Този мръсен номер е мое дело. Аз съм точно като истинския си баща. Умори ли се, Дарси?

— Не, не. Добре съм. Приятно ми е да танцувам с теб. — „Запази спокойствие… запази спокойствие.“

— Скоро ще си починеш. Изненада ли се, когато получи обувките на Ерин?

— Да, много.

— Тя беше толкова симпатична. Харесваше ме. Когато се срещнахме за първи път, й разказах за моята книга, а тя ми говори за предаването и за това как тя и ти сте отговаряли на обявите. Беше наистина забавно. Вече бях решил ти да бъдеш следващата след нея.

„Следващата след нея.“

— Защо избра нас?

„И докато ритъмът бръмчи, какви щуротии да ти шептя“, пееше Синатра.

— И двете отговорихте на специалната обява. Както и всички момичета, които доведох тук. Но Ерин отговори и на една от другите ми обяви, онази, която показах на агента от ФБР.

— Ти си много умен, Чарли.

— Харесаха ли ти обувките, които купих за Ерин? Отиваха много на роклята й.

— Знам, че отиваха.

— Аз също бях на Театралния бенефис. Познах Ерин по снимката, която ми беше изпратила, и проверих името й в списъка на гостите, за да бъда сигурен, че не греша. Тя седеше през четири маси от мен. Съдбата беше отредила да имам среща с нея на следващата вечер.

Стъпка. Стъпка. Приплъзване. Обръщане.

— Откъде знаеше номера на обувките на Ерин? Моя номер?

— Беше толкова лесно. Купих различни номера от обувките на Ерин. Исках точно този модел за Ерин. Помниш ли миналата седмица, когато ти влезе камъче в обувката и аз ти помогнах да го извадиш? Тогава видях твоя номер.

— А на другите?

— Момичетата обичат да ги ласкаят. Казвах: „Имаш толкова хубави стъпала. Кой номер носиш?“ Понякога купувах обувките специално. Друг път вземах от тези, които имах.

— Истинският Чарлз Норт не е пускал обяви за запознанства, нали?

— Не е. С него също се запознах на онзи бенефис. Непрекъснато говореше за себе си и аз му поисках визитната картичка. Никога не използвам моето име, когато се обаждам на жените, отговорили на онази специална обява. Ти ме улесни. Ти беше тази, която се обади.

Да, тя се беше обадила.

— Каза, че Ерин те е харесала, когато сте се срещнали за първи път. Не се ли страхуваше, че ще познае гласа ти, когато й се обади като Чарлз Норт.

— Обадих се от гарата, където е толкова шумно. Казах й, че бързам да хвана влака за Филаделфия. Сниших гласа си и говорех по-бързо от обикновено. Точно както днес следобед, когато говорих с твоята секретарка — тембърът на гласа му се промени, стана много висок. — Не прилича ли сега гласът ми на женски?

— Ами ако аз не можех да дойда в бара тази вечер? Какво щеше да направиш?

— Ти ми каза, че нямаш планове за тази вечер. Знаех, че ще направиш всичко възможно да откриеш мъжа, с който Ерин се е срещнала вечерта, когато изчезна.

— Да, Чарли, ти си прав.

Той зарови нос във врата й.

Стъпка. Стъпка. Приплъзване.

— Толкова се радвам, че и двете отговорихте на специалната ми обява. Нали я помниш, „Обича музиката, обича да танцува“?