Мери Кларк - Обява за запознанства

„На тридесет и осем години съм, каза си Сюзън. Мога да сваля някой и друг килограм, но противно на онова, което казва мъжът ми, не съм дебела. Не съм кой знае каква домакиня, но знам, че съм добра майка. Освен това готвя вкусно. Не желая да прекарвам времето си извън къщи, тъй като децата ми са малки и имат нужда от мен. Още повече че баща им няма никакво време за тях през деня.“

Тя изпи остатъка от чая и усети как гневът й нараства. Когато във вторник вечерта Дони се прибра след баскетболния мач, беше изпаднал в някакво състояние между екстаза и отчаянието. Беше вкарал победния кош.

— Всички се изправиха и ме аплодираха, мамо! — после добави: — Татко беше единственият баща, който не беше дошъл.

Сърцето й се сви заради божата в очите на момчето. В последния момент момичето, което трябваше да гледа бебето, отказа да дойде, затова и тя не можа да иде на мача.

— Това е изключително събитие — твърдо заяви Сюзън. — Хайде да се опитаме да открием татко и да му разкажем.

Дъглас Фокс не беше отсядал в хотела. Нямаха и информация за някакво съвещание. Стаята, запазена за персонала на „Келдън Икуитис“, също беше свободна.

— Сигурно е някой тъп телефонист — беше казала на Дони, като се мъчеше да говори със спокоен тон.

— Сигурно, мамо — Дони не беше глупав. Призори Сюзън се събуди от приглушени хлипания. Беше стояла до вратата на Дони, знаеше, че не би искал тя да го види да плаче.

— Моят съпруг не обича нито мен, нито децата — каза тя на отражението си в огледалото. — Прекарва в Ню Йорк няколко нощи в седмицата. Лъже ме, за да не му се обаждам никога. Кара ме да се чувствам дебела, раздърпана, тъпа и ненужна глупачка. И ми е дошъл до гуша.

Отвърна се от огледалото и внимателно огледа спалнята. „Би трябвало да се организирам по-добре — призна си тя. — Кога се предадох? Кога, по дяволите, реших, че няма смисъл да се мъча да му се харесвам?“

Тя знаеше отговора. Преди близо две години, докато беше бременна с бебето, бяха наели домашна помощница от Швеция и Сюзън беше сигурна, че Дъг е имал връзка с нея.

„Защо още тогава не погледнах сериозно на въпроса? — запита се тя, докато оправяше леглото. — Защото все още го обичах? Или защото не исках да призная, че баща ми беше прав за него?“

Дъг и тя се бяха оженили седмица, след като се беше дипломирала в „Брин Мор“. Баща й предложи да направи околосветско пътешествие, ако промени намерението си.

— Под този студентски чар се крие един долен подлец — беше я предупредил той.

„Омъжих се, като напълно съзнавах това — призна си Сюзън, когато се върна в кухнята. — Ако татко знаеше половината от истината, щеше да получи удар.“

Върху плота в кухнята имаше купчина списания. Разрови ги, за да намери онова, което търсеше. В един от броевете на „Пипъл“ имаше материал за частна детективка в Манхатън. Жени с професии я наемали, за да разберат нещо повече за мъжете, за които възнамерявали да се омъжват. Занимавала се и с бракоразводни дела.

Сюзън научи номера й от телефонната служба и го набра. Свърза се с детективката и си уреди среща за следващия понеделник, 25 февруари.

— Подозирам, че съпругът ми се среща с други жени — обясни спокойно тя. — Мисля за развод и искам да знам всичко за неговите похождения.

Когато затвори телефона, Сюзън се пребори с изкушението просто да седне и да продължи да обмисля нещата. Вместо това яростно се развъртя из кухнята. Крайно време беше да сложи тази къща в ред. Ако имаше късмет, до лятото щеше да я обяви за продан.

Нямаше да е леко сама да отглежда четири деца. Сюзън знаеше, че след развода Дъг щеше да обръща малко, ако не и никакво внимание на децата. Пред хората обичаше да се прави на щедър, но в действителност беше дребнаво стиснат. Щеше да настоява за умерена издръжка за децата. Но щеше да й е по-лесно да живее с по-малко пари, отколкото да продължава с този фарс.

Телефонът иззвъня. Беше Дъг с вечното оплакване от проклетите дълги съвещания през последните два дни. Чувствал се изтощен, макар че не били свършили. Тази вечер щял да се прибере, но късно. Много късно.

— Не се безпокой, скъпи — успокои го Сюзън. — Разбирам те напълно.

Тесният селски път белееше в мрака. През цялото време Чарли не беше срещнал нито една кола. Алеята, по която трябваше да завие, беше почти скрита от храстите. Тайно и тихо местенце, далеч от хорските очи. Беше го купил преди шест години почти на безценица. Наследствен имот, собственост на ексцентричен ерген, чието хоби било да си го поддържа сам.