Мери Кларк - Обява за запознанства

Накрая бяха съчинили очарователни според тях отговори. Когато Дарси заминаваше за Калифорния, Ерин й каза:

— Ще отговарям на твоите обяви около две седмици, преди да се върнеш. Ще променям някое и друго изречение, за да паснат на обявите.

Ерин нямаше компютър. Дарси знаеше, че пише отговорите на електрическата си машина, но копия от тях не правеше. Тя записваше всички данни в бележника, който носеше в чантата си: кода на отговорената обява, имената на всички, на които се е обаждала, впечатленията си от тези, с които се бе срещала.

Джей Стратън се облегна в таксито и притвори очи. Говорителят зад дясното му ухо гърмеше от рок музика.

— Намали го! — грубо каза той.

— Човече, та ти се опитваш да ме лишиш от моята музика! — шофьорът беше около двадесетгодишен. Тъничка рошава коса покриваше врата му. Обърна се да изгледа Стратън, видя изражението върху лицето му, измърмори нещо под носа си и намали звука.

Стратън усети как започва да се изпотява под мишниците. Трябваше да се съблече. Попипа джоба си. Разписката, която Ерин му беше дала за скъпоценните камъни на „Бертолини“ и за диамантите, които й беше поверил миналата седмица, беше в портфейла му. Дарси Скот му се стори разумна. Не биваше да предизвиква и най-малкото подозрение.

Любопитният портиер сигурно го беше чакал, тъй като, когато Стратън пристигна, вече отваряше вратата. Очевидно го позна.

— Ще ви заведа горе — каза той. — Госпожицата ме помоли да бъда и аз там, докато отваря сейфа.

Стратън изруга наум и последва тантурестата фигура нагоре по стълбите. Не му трябваха двама свидетели.

Когато Дарси им отвори да влязат, по лицето на Стратън се разля приятно и някак угрижено изражение. Беше решил да бъде спокоен, но тревогата в очите на Скот го отказа от всякакви баналности. Съгласи се с нея, че сигурно се е случило нещо ужасно.

„Интелигентна жена“, помисли си той. Дарси очевидно беше запомнила цифровата комбинация за сейфа. Не искаше другите да разберат къде я пази Ерин. Беше приготвила лист и писалка.

— Искам да опишем какво има в сейфа.

Стратън нарочно се обърна с гръб, докато тя набираше кода, и едва когато отвори вратата, клекна до нея. Сейфът беше доста дълбок. По рафтовете му бяха подредени кутийки и торбички.

— Нека да ви подавам всичко на вас — предложи той. — Ще ви съобщавам всяко нещо. Вие ще записвате.

Дарси се поколеба, сетне осъзна, че предложението е разумно. Той беше бижутер. Ръката му се отърка о нейната. Тя инстинктивно се отмести.

Стратън хвърли поглед през рамо. Боксър изглеждаше нервен, запали цигара и огледа стаята, вероятно за пепелник. Това беше единственият шанс за Стратън.

— Мисля, че Ерин държеше колието в онази кадифена кутийка — протегна се да я вземе и нарочно я събори на пода.

Като видя блясъка на разпилените около нея камъни, Дарси скочи и трескаво започна да ги събира. Миг след това, като се ругаеше за своето невнимание, и Стратън клекна до нея. Двамата внимателно огледаха навсякъде.

— Сигурен съм, че събрахме всичко — каза той. — Това са полускъпоценни камъни, ползват се за ежедневни украшения. По-важното е… — той отвори кадифената кутийка. — Ето го бижуто на „Бертолини“.

Дарси впери поглед в красивото колие. Смарагдите, диамантите, сапфирите, лунните камъни, опалите и рубините бяха изящно подредени и й напомниха средновековните украшения, които бе виждала по портретите в музея „Метрополитън“.

— Нали е прекрасно? — попита Стратън. — Сега вече можете да разберете защо управителят в „Бертолини“ е толкова разтревожен при мисълта, че може да му се случи нещо. Ерин е изключително талантлива. Тя не само успя да изработи основа, върху която тези камъни изглеждат десет пъти по-скъпи от действителната им стойност, но постигна византийския стил. Семейството, което направи поръчката, има руско потекло. Тези скъпоценни камъни са били единственото ценно нещо, което са взели със себе си, когато са бягали през 1917 година.

Дарси си представи Ерин на работната маса, подпряла глезени в напречните пръчки на стола, както обичаше да седи, докато учеше през студентските години. Обзе я чувство за непоправимо бедствие. Къде би могла да иде по собствено желание, без да предаде това колие в уговорения срок?

„Не би отишла никъде по своя воля .“ В това беше сигурна.

Дарси прехапа устни, за да не трепери, и хвана писалката.

— Мисля, че трябва да опишем всеки скъпоценен камък в това колие, за да няма никакви съмнения, че някой липсва. Ще ми помогнете ли?