Мери Кларк - Обява за запознанства

Ерин обичаше да идва тук, когато градинките бяха покрити с цветя.

— От улицата не можеш и да предположиш за тяхното съществуване — въздишаше тя. — Винаги съм ти казвала, че имаш голям късмет с това жилище, Дарси.

Ерин. Къде ли беше отишла? Веднага щом се събуди и осъзна, че не се беше обадила, Дарси позвъни в старческия дом в Масачузетс. Състоянието на господин Кели било все същото. Това можело да продължи неопределено време, макар че със сигурност организмът му отслабвал. Не, не са търсили дъщеря му. Дневната сестра не знаеше дали предишната вечер Ерин се е обаждала в обичайното време.

— Какво да направя? — каза си Дарси на глас. Да съобщи за изчезването на Ерин? Да се обади на полицията и да провери дали името й не е сред нещастните случаи през изминалото денонощие?

Внезапна мисъл я накара да потрепери. Ами ако й се е случило нещо лошо в апартамента? Ерин имаше навика да се клати на стола, когато се концентрираше. Представи си как през цялото това време тя лежи в безсъзнание на пода!

Бързо си облече пуловера и панталона, грабна палтото и ръкавиците. Няколкото минути, преди да спре такси на Второ авеню, й се сториха почти безкрайни.

— Кристофър стрийт номер 101 и, моля, побързайте.

— Всички казват „бързай“. Аз пък си викам: „Спокойно, за да живееш по-дълго.“ — шофьорът й намигна в огледалото за обратно виждане.

Дарси извърна глава. Нямаше настроение да се шегува. Как мисълта за нещастен случай не й беше дошла по-рано! Миналия месец, преди Дарси да замине за Калифорния, Ерин се бе отбила за вечеря. Гледаха новините. На една от рекламите показаха как крехка старица пада на пода и вика помощ с някакво електронно приспособление, което висеше на врата й.

— Това чака и нас след петдесет години — каза Ерин и имитира рекламата, като стенеше: — „По-о-мощ, по-о-мощ! Паднах и не мога да се изправя!“

Гюс Боксър, портиерът от Кристофър стрийт 101, си падаше по хубавите жени. Затова, докато бързаше да отвори на настоятелното звънене на външната врата, раздразненото му изражение се смени с предразполагаща усмивка.

Онова, което видя, му хареса. Светлокестенявите коси на посетителката бяха разбъркани от вятъра. Те падаха върху лицето й и му напомниха за филмите на Вероника Лейк, които гледаше до късно през нощта. Три четвъртото й палто от гладка кожа беше старо, но имаше елегантен вид. Тези неща Гюс бе започнал да забелязва, откакто се бе хванал на работа в Гринидж Вилидж.

С поглед на познавач огледа дългите й, слаби крака. Чак след това разбра, че я познава отнякъде. Беше я виждал няколко пъти в компанията на обитателката на апартамент 3 Б, Ерин Кели. Отвори вътрешната врата и я пусна да влезе.

— На вашите услуги — каза той по начин, който му се струваше впечатляващ.

Дарси мина покрай него, като се опитваше да скрие антипатията си. От време на време Ерин се оплакваше от този шестдесетгодишен Казанова в мръсен анцуг.

— Повдига ми се от този Боксър — беше й казала веднъж. — Никак не ми е приятно, че има ключ за апартамента. Веднъж го сварих вътре и той измисли някакво невероятно обяснение, че проверявал за спукана тръба.

— А изчезвало ли ти е нещо? — попита Дарси.

— Не. Бижутата, с които работя, държа в сейфа. Нищо друго не си заслужава да бъде откраднато. По-скоро има нещо неприятно и похотливо в него и от това ме полазват тръпки. Остави го! Слагам райбера, когато съм вътре, но мястото е долнопробно. Той самият сигурно е безвреден.

Дарси започна направо:

— Тревожа се за Ерин Кели — каза на портиера. — Трябваше да се видим снощи, но тя не дойде. Не отговаря и по телефона. Искам да проверя апартамента й. Нещо може да й се е случило.

— Вчера й нямаше нищо — присви очи Боксър.

— Вчера ли?

Дебелите клепачи се спуснаха върху избелелите му очи. Облиза с език полуотворените си устни. Челото му се сгърчи.

— Не, грешка. Видях я във вторник. Късно следобед. Носеше някакви покупки — в гласа му се появиха целомъдрени нотки. — Предложих й да пренеса пакетите.

— Това е било във вторник следобед. А видяхте ли я да излиза или да се връща във вторник вечерта?

— Не. Не мога да си спомня. Но вижте, аз не стоя на вратата. Наемателите, си имат ключове. Момчетата, които носят покупките, използват домофона.

Дарси кимна. Макар да знаеше, че е безпредметно, преди да позвъни на портиера, беше позвънила и на звънеца на Ерин.

— Страхувам се да не се е случило нещо лошо горе. Трябва непременно да вляза в апартамента. Нали имате ключ?