Мери Кларк - Обява за запознанства

Половин час по-късно Дарси стана от масата.

— Отивам да се обадя на Ерин. Единственото, което ми идва наум, е, че при предаването на колието, което работеше за „Бертолини“, се е наложила някаква поправка. Когато работи, тя губи представа за времето.

В апартамента на Ерин беше включен телефонният секретар. Дарси се върна на масата и в тревожния израз на Нона съзря собствените си чувства.

— Казах й, че ще я чакаме и я помолих, ако не може да дойде, да ни се обади.

Поръчаха вечеря. Дарси обичаше този ресторант, но сега почти не усещаше вкуса на яденето. През няколко минути вперваше поглед към вратата с надеждата Ерин да връхлети с напълно приемливо обяснение за закъснението си.

Но тя не идваше.

Дарси живееше на последния етаж на облицована с кафеникав камък сграда в източната част на Четиридесет и девета улица, а Нона — в една от жилищните кооперации на Сентрал парк уест. Когато си тръгнаха от ресторанта, взеха различни таксита и си обещаха, че първата, която се чуе с Ерин, ще позвъни на другата.

В мига, в който се прибра, Дарси отново набра номера на Ерин. Час по-късно, преди да си легне, опита отново. Този път съобщението беше съвсем недвусмислено: „Ерин, тревожа се за теб. Сряда, единадесет и петнадесет. Колкото и късно да се прибереш, ми позвъни.“

След това Дарси потъна в неспокоен сън.

Когато на другата сутрин се събуди в шест, първата й мисъл бе, че Ерин все още не се е обадила.

Джей Стратън гледаше от ъгловия прозорец на апартамента си на тридесетия етаж на Уотърсайд Плаза, намиращ се на Двадесет и пета улица и Ист Ринър драйв. Гледката беше импозантна — Бруклинският мост и мостът Уилямсбърг се извиваха над Ист Ринър като дъги, вдясно се извисяваха кулите близнаци, зад тях се виждаше Хъдзън, а потоците от коли, които едва пъплеха в пиковите часове, сега се носеха доста бързо. Беше седем и половина.

Джей се намръщи, очите му — и без това тесни, почти се скриха. Тъмнокестенявата му коса, подстригана в скъп салон, беше приятно прошарена и подчертаваше небрежната му елегантност. Той осъзнаваше склонността си към пълнеене и яростно спортуваше. Знаеше, че изглежда по-стар от тридесет и седемте си години, но това понякога си имаше и предимства. Повечето хора го смятаха за необикновено красив.

Несъмнено вдовицата на вестникарския магнат, която той придружи миналата седмица до казиното Тадж Махал в Атлантик сити, също го хареса. Въпреки това, когато й спомена, че би искал да изработи специално бижу за нея, лицето й се вкамени.

— Въобще не се опитвайте да ми продавате каквото и да било — сряза го тя. — Да сме наясно по този въпрос.

Втори път не се и опита. Джей не обичаше да си губи времето. Днес обядва в Джоли клъб и докато чакаше да се освободи маса, поведе разговор с възрастна двойка. Семейство Аштън бяха дошли в Ню Йорк да отпразнуват четиридесетгодишнината от сватбата си. Личеше си, че са заможни, но се чувстваха малко несигурни далеч от познатата им Северна Каролина и затова с удоволствие отвърнаха на опита му да ги заговори.

Съпругът се поласка от въпроса на Джей дали вече е избрал подходящо украшение за жена си по случай четиридесетата годишнина от съвместния им живот.

— Непрекъснато убеждавам Франсис да ми позволи да й купя нещо наистина красиво, а тя настоява да събираме пари за малката Франсис.

Джей се впусна да ги убеждава как след години малката Франсис с удоволствие ще носи някоя хубава огърлица или гривна и ще разказва на своята дъщеря или внучка, че това е бил много специален подарък на баба от дядо.

— Именно това правят в кралските семейства векове наред — обясни той и им подаде визитната си картичка.

Телефонът иззвъня. Джей бързо вдигна слушалката. Помисли си, че може да са Аштънови.

Беше Алдо Марко, управителят на „Бертолини“.

— Тъкмо се канех да ти се обадя, Алдо — сърдечно започна Джей. — Всичко е наред, нали?

— Не всичко е наред — леденият тон на Марко режеше слушалката. — Когато ме запознахте с Ерин Кели, тя и проектите й ми направиха много добро впечатление. А този, който ни предложи, беше превъзходен и, както знаете, ние й дадохме семейните камъни на нашия клиент, за да ги аранжира. Колието трябваше да бъде готово тази сутрин. Госпожица Кели не дойде на уговорената среща, нито отговори на многобройните съобщения, които й оставихме. Господин Стратън, искам или въпросното колие, или незабавно да ми бъдат върнати скъпоценните камъни на клиента.

Джей облиза изсъхналите си устни. Изведнъж осъзна, че ръката му, която държеше слушалката, е мокра от пот. Беше забравил за колието. Трескаво премисли как да отговори.