Мери Кларк: Обява за запознанства

Нона вкара Дарси в апаратната и я запозна с Джоан Най, русокоса красавица, която изглеждаше на не повече от двадесет и две години.

— Джоан прави некролозите — обясни тя. — Току-що е допълнила с последни данни некролога на известна актриса и ме помоли да му хвърля един поглед — обърна се към Най: — Сигурна съм, че е станал чудесен — добави тя окуражаващо.

— Дано — въздъхна Джоан и натисна копчето на видеокасетофона.

Лицето на филмовата актриса Ан Боучард изпълни екрана. Чу се мелодичният глас на Гари Финч, водещия на телевизионната компания „Хъдзън“, който бавно и тържествено започна да чете:

„Ан Боучард получи първия си «Оскар» на деветнадесет години, когато през 1928 година зае мястото на болната Лилиан Маркър в класическия филм «Опасната пътека»…“

Филмови клипове от най-забележителните роли на Ан Боучард бяха последвани от важни моменти от личния й живот: седемте й съпрузи, къщите й, добре известните й битки с шефовете на студията, откъси от интервюта от дългогодишната й кариера, емоционалното й слово при получаването на наградата за цялостното й творчество: „Била съм благословена! Била съм обичана! Аз също ви обичам всички.“

— Не знаех, че Ан Боучард е починала! — възкликна Дарси, когато филмът свърши. — Господи, та тя говори с майка ми по телефона миналата седмица! Кога се случи това?

— Тя си е жива — отвърна Нона. — Ние, също като вестниците, подготвяме некролози на известни личности. И периодично ги осъвременяваме. Прощалното предаване за Джордж Бърнс беше преправяно двадесет и два пъти. Когато непоправимото дойде, ние просто го излъчваме. Наричаме този род предавания клуб „Сбогом“.

— Клуб „Сбогом“?

— Да. Слагаме финал и казваме сбогом на починалия — тя се обърна към Най: — Беше страхотно. Едва си сдържах сълзите. Между другото, отговаряла ли си на нови обяви?

Най се ухили:

— Дължиш ми пари, Нона. Онази вечер имах среща с някакъв тип. Естествено, попаднах в задръстване. Паркирах временно на втори ред, за да го предупредя, че съм вече тук. Върнах се почти веднага, тъкмо когато един полицай ми слагаше квитанция за глоба. След дълго търсене паркирах в гараж през шест улици и когато се върнах…

— Той си беше отишъл — предположи Нона.

— Откъде знаеш? — учудено я погледна Най.

— Чувала съм го и друг път. Не го приемай толкова навътре. Сега трябва да вървим — на вратата Нона извика през рамо: — Приготви ми квитанцията за глобата. Аз ще я платя.

В таксито, на път за срещата с Ерин, Дарси се замисли що за човек е бил този, за да направи такъв номер. Най беше наистина симпатична. Дали не е била прекалено млада за кандидата, с когото е имала среща? Сигурно е казала на колко години е, когато е отговорила на обявата. Или пък онзи си я е представял по-друга?

Тази мисъл я обезпокои. Докато таксито се друсаше и клатеше по натоварената Седемдесет и втора улица, тя започна да разсъждава на глас:

— Нона, когато започнахме да отговаряме на тези обяви, приех всичко на шега. Сега сякаш изпитвам някакво безпокойство. Все едно, че отиваш на любовна среща с напълно непознат човек, за когото дори нямаш сигурността, че е най-добрият приятел на брата на еди-кого си. Представяш ли си някой от твоите познати да постъпи така? Дори и по някаква причина мъжът, с когото Най е имала среща, да не е харесал начина, по който се облича, прическата й, или каквото и да било, просто е можел да й предложи едно питие и да каже, че бърза за летището. Пак щяха да се разделят, без да я кара да се чувства като глупачка.

— Трябва да приемаш фактите, Дарси — отвърна Нона. — От всичко онова, което съм чула, разбирам, че не бива да имаш голямо доверие на повечето от мъжете, които пускат или отговарят на обяви за запознанства. Още по-обезпокояващото е, че днес получих писмо от агент на ФБР, който е чул за предаването и иска да говори с мен. Настоява да включим предупреждение, че даването на такива обяви е характерно за сексуалните психопати.

— Каква приятна мисъл!

Както винаги ресторант „Бела Вита“ предлагаше на гостите си уют и топлота. Из въздуха се носеше чудесният, познат аромат на чесън. Лекото жужене от разговори и смях галеше слуха. Собственикът Адам се зарадва, когато ги видя:

— Ето ги и нашите хубавици. Запазил съм ви маса — посочи им една до прозореца.

— Всеки момент ще дойде и Ерин — каза Дарси, докато сядаха. — Странно как така още не е дошла. Тя е винаги толкова точна, че ми създава комплекси.

— Вероятно се е забавила заради трафика — каза Нона. — Да си поръчаме вино. Знаем, че обича „Шабли“.