Мери Кларк - Обява за запознанства

— Страхотна идея. А къде имаш среща с днешния кандидат?

— В една кръчма на Уошингтън скуеър.

— С какво се занимава?

— С административно право. От Филаделфия е. Току-що се е преместил в Ню Йорк. Нали си свободна утре вечер?

— Свободна съм.

Щяха да вечерят с Нона.

— Радвам се, че пак си тук, Дарс. Липсваше ми — Ерин промени тона си.

— На мен също — отвърна сърдечно Дарси. — Добре, до утре. — Понечи да каже „довиждане“, но вместо това нещо я накара да попита: — Как се казва тазвечерната ти авантюра?

— Чарлз Норт.

— Звучи многообещаващо, баровски. Приятно прекарване, Ерин-Мерин — Дарси постави слушалката.

Бев търпеливо чакаше с деловите въпроси.

— Знаеш ли, когато говорите, ми приличате на съученички. Обичате се повече от сестри. Като си помисля за моята сестра, бих казала, че наистина сте по-близки от сестри.

— Абсолютно си права — тихо отвърна Дарси.

Галерията „Шеридън“ на Седемдесет и осма улица, почти на ъгъла с Медисън авеню, беше в разгара на един търг. Покъщнината от огромния провинциален дом на Мейсън Гейтс, неотдавна починалия нефтен барон, беше препълнила залата с търговци и колекционери.

Крис Шеридън наблюдаваше сцената от дъното на помещението и се наслаждаваше на триумфалната си победа над „Сотби“ и „Кристи“ — бе получил привилегията да разпродава тази колекция. Невероятно красиви мебели от времето на кралица Анна; картини, известни по-скоро заради тяхната рядкост, отколкото заради художествената им стойност; сребърни предмети от Ревиър, за които беше сигурен, че ще предизвикат трескаво наддаване.

Тридесет и три годишният Крис Шеридън все още приличаше повече на футболен защитник, какъвто беше в университетския отбор, отколкото на известен специалист по антични мебели. Изправената му стойка подчертаваше близо сто и деветдесет сантиметровия му ръст. Широките му рамене завършваха в тесен ханш. Пясъчноруси коси ограждаха изразителното му лице. Сините му очи бяха обезоръжаващи и приятелски. Ала съперниците му знаеха, че тези очи лесно придобиваха остър и излъчващ сила блясък.

Със скръстени ръце Крис наблюдаваше финалното наддаване за шкаф на Доменико Кучи от 1683 година. Вратичките му бяха покрити с разкошна резба, в центъра им имаше вградени скъпоценни камъни. Макар че беше по-малък и по-претрупан от двата шкафа, които Кучи бе изработил за Луи XIV, този беше великолепна и безупречна мебел. Крис знаеше, че към него отчаяно се домогваше музеят „Метрополитън“.

Залата се успокои, тъй като наддаването продължи между двамата клиенти, които играеха с големи суми — музея и представителя на японска банка. Крис усети, че някой го дърпа за ръката и се обърна с разсеяна усмивка. Беше Сара Джонсън, неговата заместничка, изкуствоведка, която беше довел от един частен музей в Бостън. Погледът й бе тревожен.

— Крис, боя се, че е нещо неприятно — каза тя. — Майка ти е на телефона. Каза, че веднага трябва да говори с теб. Изглежда доста разтревожена.

— По дяволите това проклето телевизионно предаване! — Крис се отправи към вратата, отвори я с крак и като подмина асансьора, изтича нагоре по стълбите.

Преди месец в популярната телевизионна поредица „Действителни престъпления“ бяха говорили за неразкритото убийство на неговата сестра близначка Нан. Деветнадесетгодишната Нан беше удушена по време на сутрешното си тичане близо до дома им в Дариън, Кънектикът. Въпреки яростния му протест, Крис не успя да спре операторите да заснемат дълги кадри от къщата и градината, нито да предотврати драматизацията на убийството на Нан в близката горичка, където беше намерено тялото й.

Беше умолявал майка си да не гледа предаването, но тя настояваше да го видят заедно. Продуцентите бяха успели да открият млада актриса, която удивително приличаше на Нан. Показаха я как тича; как някой я наблюдава зад прикритието на дърветата; после срещата им; как се опитва да избяга, как убиецът се нахвърля върху нея, как я души, а после сваля маратонката, от десния й крак, за да я смени с елегантна обувка с високо токче.

Говорител четеше текста и звучният му глас излъчваше безплътна жестокост:

„Познавала ли е красивата, талантлива Нан Шеридън човека, който я е заговорил? Предишната вечер в семейното имение тя и нейният брат близнак са празнували деветнадесетия си рожден ден. Може би някой, когото Нан е познавала, някой, който е пил за нейно здраве на рождения й ден, е станал и неин убиец? През тези петнадесет години не се появи никаква, дори най-незначителна информация, която би могла да помогне за разкриването на това отвратително убийство. Случайна жертва на умопобъркано чудовище ли е Нан Шеридън, или смъртта й е акт на лично отмъщение?“