Мери Кларк - Обява за запознанства

Тази сутрин, след като пристигна от летище „Кенеди“, тя захвърли багажа си в апартамента и дойде направо в офиса, без да губи време да се преоблича в обичайните си работни дрехи — пуловер и дънки. Бев я изчака да отпие от кафето и взе купчето със записани съобщения.

— Да почвам ли да се обаждам?

— Нека първо да позвъня на Ерин.

Ерин вдигна почти веднага. По леко разсеяния й поздрав Дарси веднага разбра, че вече работи. Двете бяха съквартирантки в университета в Маунт Холиоук. След това Ерин бе продължила да специализира бижутерски дизайн. Неотдавна бе спечелила престижната награда за млади бижутери „Н. Уайър“.

Дарси също бе открила своята професионална ниша. След четиригодишни усилия да се утвърди в една рекламна агенция като главен счетоводител тя смени професията си и стана дизайнер по вътрешна архитектура. И двете бяха на двадесет и осем години и останаха толкова близки, колкото бяха и когато живееха заедно като студентки.

Дарси си представи как Ерин седи на работната си маса, облечена в дънки и торбест пуловер, с червеникавата си коса, хваната отзад с шнола или вързана на конска опашка, погълната от работата си, безучастна към външните дразнители.

Разсеяното „ало“ на Ерин се превърна в радостен възглас, когато чу гласа на Дарси.

— Знам, че си заета — каза Дарси. — Няма да ти отнемам много време. Искам само да ти кажа, че се върнах и, разбира се, искам да се осведомя как е Били.

Били беше бащата на Ерин, който от три години живееше в старчески дом в Масачузетс, тъй като беше инвалид.

— Все така — отвърна й Ерин.

— Как върви колието? Когато ти позвъних в петък, ми се стори притеснена.

Точно когато миналия месец Дарси заминаваше за Калифорния, Ерин бе получила поръчка от известната бижутерска фирма „Бертолини“ да изработи колие, като използва семейните скъпоценни камъни на техен клиент. „Бертолини“ бяха от ранга на „Картие“ и „Тифани“.

— Тогава все още се ужасявах от мисълта, че проектът е малко шашав. Той наистина е доста сложен. Но сега всичко е наред. Утре сутринта предавам колието и според мен то е изключително. Как прекара в Бел Еър?

— Великолепно — двете избухнаха в смях, а Дарси добави: — Какво става с предаването на Нона?

Нона Робъртс, продуцент в телевизионната компания „Хъдзън“, се сприятели с Дарси и Ерин в гимнастическия център. Нона работеше върху документална поредица на тема обяви за запознанства, а именно — що за хора пускат и отговарят на тези обяви; какви са техните преживявания — положителни или отрицателни. Нона беше помолила Дарси и Ерин да й помогнат, като отговорят на някои от обявите.

„Не е нужно да се срещате с някого повече от веднъж — беше им казала тя. — Половината от младите хора в телевизията отговарят на обяви и много се забавляват. Пък може и да срещнете някой изключителен мъж. Във всеки случай, помислете.“

Ерин, която обикновено бе по-решителната от двете, прояви необичайна сдържаност. Накрая Дарси я бе убедила, че това може да се окаже голямо забавление.

— Ние няма да пускаме обяви — настояваше тя. — Ще отговаряме само на онези, които ни се сторят интересни. Няма да си даваме адресите, а само телефонните номера. Ще си уговаряме срещи само на обществени места. Няма какво да загубим.

Бяха започнали преди шест седмици. Преди да потегли за Тахо и Бел Еър, Дарси успя да отиде само на една среща. Мъжът беше написал, че е висок метър и осемдесет. Както след това каза на Ерин, той сигурно се е качил на стол, преди да се премери. Освен това твърдял, че ръководи рекламна агенция. Ала когато Дарси му споменала някои имена на агенти и клиенти, бил съвсем безпомощен. „Лъжец и мижитурка“, каза тя на Ерин и Нона. Сега, изпълнена с весело нетърпение, помоли Ерин да й разкаже за последните си преживявания.

— Ще изтърпиш до утре вечер, когато се видим с Нона — отвърна Ерин. — Записвам всяка подробност в бележника, който ми подари за Коледа. Ще ти кажа само, че след последния ни разговор съм излизала още два пъти. Това прави всичко осем срещи за изминалите три седмици. Повечето бяха досадници без абсолютно никакви достойнства. Оказа се, че вече се бях срещала с единия от тях. Един от новите е наистина симпатичен и е безсмислено да ти казвам, че не съм му се обаждала втори път. Довечера имам среща с друг. Изглежда нормален, но изчакай да видим.

— Очевидно не съм изпуснала много. А на колко се обади от мое име? — засмя се Дарси.

— На около десетина. Мисля си, че ще бъде забавно, ако и двете отговорим на едни и същи обяви. Ако се обадят, ще можем наистина да направим сравнение.