Мери Кларк - Пак ще се срещнем

— Да. Госпожа Гало щеше да получи инфаркт при всички случаи, но с четворен байпас имаше сериозни шансове да оживее. Кардиограмата й беше в рамките на нормалното, но тя не е единственото, което показва, че пациентът е в опасност. Подозирах, че има запушени артерии и исках да й се направят допълнителни изследвания. Искането ми обаче беше отхвърлено.

— От кого?

— От осигурителната компания. По-точно от „Ремингтън Хелт Мениджмънт“.

— Вие възразихте ли?

— Възразих, госпожице Симънс, и продължих да възразявам, докато все още имаше смисъл. Също като в много други случаи, в които са отхвърляли препоръките ми за прегледи при други специалисти.

— Тогава Били Гало има право — майка му е можела да бъде спасена. Нали това искате да кажете?

Рой Къркуд изглеждаше примирен и тъжен.

— След като госпожа Гало получи емболия, госпожице Симънс, отидох при Питър Блак и поисках да й се направи байпас.

— И какво ви отговори доктор Блак?

— Неохотно се съгласи, но междувременно госпожа Гало почина. Ако бяха позволили да й направим операция по-рано, можехме да я спасим. Разбира се, за здравноосигурителната компания тя беше само статистика и смъртта й носи на „Ремингтън“ печалба, така че човек започва да се съмнява дали наистина ги интересува.

— Вие сте направили всичко възможно, докторе — тихо отвърна Фран.

— Всичко възможно ли? Вече съм на възраст и спокойно мога да се оттегля. Но Господ да е на помощ на младите лекари. Повечето от тях започват затънали до шия в дългове и трябва да изплащат заемите за образованието си. Ако щете вярвайте, но те дължат средно по сто хиляди долара. После пък трябва да взимат заеми, за да оборудват кабинет и да установят практика. Днес те или директно работят за здравноосигурителен фонд, или деветдесет процента от пациентите им са застраховани там… В наше време лекарите получават нареждане колко пациенти да преглеждат. Някои компании дори стигат дотам, че определят по петнайсет минути на пациент и изискват точно спазване на графика. Често се случва лекари да работят по петдесет и пет часа седмично за по-малко пари, отколкото са изкарвали преди здравноосигурителните фондове да завладеят медицината.

— И какво е решението? — попита Фран.

— Според мен, нестопански здравноосигурителни фондове, ръководени от лекари. Освен това, лекарите трябва да са обединени в професионални съюзи. Медицината постига забележителни успехи. Има много нови лекарства и процедури, някои от които ни позволяват да удължаваме и облекчаваме човешкия живот. Нелепо е да бъдат отказвани, както е в случая с госпожа Гало.

— Каква е позицията на „Ремингтън“ в сравнение с други здравноосигурителни фондове, докторе? В края на краищата той е основан от двама лекари.

— От двама лекари, които са наследили великия Джонатан Лаш. Гари Лаш не беше от класата на баща си — нито като доктор, нито като човек. Що се отнася до „Ремингтън“, той не се различава от останалите. Например, системно орязват услугите и персонала в болницата „Лаш“ в рамките на кампанията си за икономии. Иска ми се „Ремингтън“ и фирмите, които се опитват да спечелят, да бъдат погълнати от организацията на бившия министър на здравеопазването. Системата се нуждае от тъкмо такъв човек.

Рой Къркуд се изправи.

— Извинете ме, госпожице Симънс. Прекалено се разгорещих. Но имам основание. Мисля, че ще направите огромна услуга на хората, ако използвате влиянието на предаването си, за да информирате обществото за това тревожно положение. Мнозина не разбират, че лудите са завладели лудницата.

Фран също стана на крака.

— Доктор Къркуд, познавахте ли доктор Джак Мороу?

Лекарят се усмихна.

— Джак Мороу беше много добър. Прекрасен диагностик, обичаше пациентите си. Смъртта му беше ужасна трагедия.

— Изглежда странно, че убийството му е останало загадка.

— Ако ви се струвам бесен на „Ремингтън Хелт Мениджмънт“, то трябваше да чуете Джак Мороу. Признавам, че той навярно прекаляваше с обвиненията си.

— Прекаляваше ли? — бързо попита Фран.

— Джак много се палеше. Чух, че наричал Питър Блак и Гари Лаш „партньори убийци“. Това е прекалено, макар че когато Джоузефин Гало умря, и аз си мислех същото. Но не съм го казвал.

— Кой е чул тези думи на доктор Мороу, доктор Къркуд?

— Ами, например моята секретарка госпожа Русо. Преди работеше при Джак. За други не зная.

— За жената в приемната ли говорите?

— Да.

— Благодаря, че ми отделихте от времето си, докторе.