Мери Кларк - Пак ще се срещнем

— Всъщност, не зная — промълви тя. — Когато днес ме заведоха в килията и заключиха вратата, постоянно чувах да отключват и заключват друга врата. Странно, нали?

— Затворническа врата ли чуваше?

— Не. Но не зная точно каква. Същият звук като вечерта, в която умря Гари. — Моли въздъхна, отметна одеялото и седна на дивана. — О, Господи, защо не мога да си спомня? Ако можех, навярно щях да имам някакъв шанс.

— Това, че си спомняш конкретни случаи или звуци е добър признак, Моли.

— Наистина ли? — измъчено попита тя.

Психиатърът внимателно се вгледа в нея. Виждаше въздействието на стреса, изписано на лицето й — летаргично, унило, затворено. Моли беше убедена, че е обречена. Очевидно повече не желаеше да разговаря.

— Моли, бих искал известно време да се срещаме всеки ден. Съгласна ли си?

Очакваше да му възрази, но тя безразлично кимна с глава.

— Ще кажа на Филип, че си тръгвам — рече Даниълс.

— И той вече трябва да си върви. Много съм признателна и на двама ви. Напоследък наоколо няма много хора. Баща ми и майка ми, например. Те се отдръпнаха от мен.

На вратата се позвъни. Доктор Даниълс забеляза паниката в очите й. „Дали не е полицията?“ — помисли си той.

— Аз ще отворя — извика Филип.

Психиатърът видя облекчението, изпълнило Моли, когато чу тракането на токчета и гласа на Джена Уайтхол. Съпругът й и адвокатът влязоха в стаята след нея.

Джена прегърна приятелката си.

— Тук е поръчаната от вас готвачка, госпожо — каза тя. — Не икономка, уви, а самият могъщ Калвин Уайтхол ще сервира и разтреби с вещата помощ на Филип Матюс, адвокат.

— Аз си тръгвам — усмихна се докторът, доволен, че приятелите на Моли са при нея. Нямаше търпение да излезе от тук. Инстинктивно не харесваше Калвин Уайтхол, когото бе срещал само няколко пъти. Усещаше, че този човек е жесток по природа, че нито за миг не се колебае да използва огромната си власт, при това не само за да постига целите си, но и да манипулира хората, наслаждавайки се на гледката.

Даниълс се изненада и не се зарадва много, когато Уайтхол го придружи до вратата.

— Докторе — тихо каза той, като че ли се боеше да не го подслушат, — много мило, че сте дошли да видите Моли. Тя е ужасно важна за всички ни. Смятате ли, че има някаква вероятност да я признаят за невменяема и да не я изправят пред съд или да не я осъдят за второто убийство поради психическо разстройство?

— Въпросът ви не оставя съмнение, че смятате Моли за виновна в убийството на Анамари Скали — студено отвърна доктор Даниълс.

Уайтхол видимо се сепна и се обиди от загатнатия укор.

— Надявам се, въпросът ми показва колко много двамата с жена ми обичаме Моли. За нея една тежка присъда ще е равна на смърт.

„Бог да е на помощ на онзи, който ти се изпречи на пътя“ — помисли си психиатърът, забелязал гневните червени петна по скулите на Уайтхол и ледения блясък в очите му.

— Оценявам загрижеността ви, господин Уайтхол. Имам намерение всекидневно да се срещам с Моли. Просто ще трябва да проявим огромно търпение. — Той кимна и се обърна към вратата.

„Джена Уайтхол може да е най-добрата й приятелка — докато шофираше към дома си, мислеше доктор Даниълс, — но е омъжена за човек, който не търпи чужда намеса и не позволява никой да му се пречка.“ Хрумна му, че подновеният интерес към скандала, съпровождащ смъртта на Гари Лаш, основател на „Ремингтън Хелт Мениджмънт“, със сигурност не е приятен за председателя на директорския борд на компанията.

„Дали Уайтхол е у Моли като съпруг на нейната най-добра приятелка, или защото се опитва да измисли най-добрия план за, овладяване на положението?“ — зачуди се той.

Джена беше донесла огретен от аспержи, агнешки ребърца, пресни картофки, броколи и бисквити — всичко готово за сервиране. Тя бързо нареди масата в кухнята, а Кал отвори бутилка вино, като не забрави да информира Моли, че е „Шато Лафит Ротшилд Бордо“, „най-доброто от личните ми запаси“.

Моли вдигна поглед навреме, за да зърне смутеното изражение на Филип и леката гримаса на Джена от надутия тон на Кал.

„Намеренията им са добри — измъчено си помисли тя, — но всъщност не искам да са тук. Преструват се, че всичко е наред и че си устройваме импровизирана вечеря в кухнята.“ Спомняше си как преди години, когато Гари все още беше жив и тя си мислеше, че животът й е щастлив, Джена и Кал наминаваха, без да ги предупреждават и неминуемо оставаха за вечеря.

„Съвършената домакиня — това беше моят живот. Доставяше ми удоволствие да готвя и не ми струваше нищо да стъкмя вечеря за нула време. Обичах да парадирам с факта, че не се нуждая от готвачка или постоянна икономка. Гари изглеждаше толкова горд с мен: «Тя не е само прекрасна и интелигентна, но и може да готви. Голям късметлия съм, нали?» — питаше той и ми се усмихваше пред гостите. А всичко е било само театър.“