Мери Кларк - Пак ще се срещнем

Всяка история обикновено започва с „имало едно време“. Тази фраза бележи началото на едно пътуване в спомените и фантазията. Образи на хора изникват в съзнанието ни. Анализираме проблемите им. Разказваме техните съдби. А за това винаги ни е нужна помощ.

Пожелавам на моите издатели Майкъл Корда и Чък Адамс вечно да греят щастливите им звезди и им благодаря за постоянните напътствия, насърчения и редакции. Те са най-добрите! Безкрайно съм ви задължена, момчета.

Отговорният редактор Джипси да Силва, редакторът Каръл Кат, коректорът Барбара Рейнър и моите помощници Каръл Бауи и Ребека Хед продължават щедро да ми отделят от времето си и да ме обграждат с грижи. Бог да ви благослови! Благодаря ви.

Задължена съм на съветничката ми по въпросите на връзките с обществеността Лисъл Кейд, винаги моя вярна приятелка, критичка и популяризаторка.

Много благодарности на литературните ми агенти Джийн Уиник и Сам Пинкъс за ценните им съвети и окуражаване.

Дължа огромна признателност на моите приятели, които толкова щедро споделиха с мен медицинския, юридическия и техническия си опит: психиатърът доктор Ричард Роукема, психоложката доктор Айна Уиник, пластичният хирург доктор Бенет Ройтънбърг, адвокатът-криминалист Мики Шърман, писателките Линди Уошбърн и Джудит Келман и продуцентът Лий Ан Уилик.

Благодаря на семейството ми за постоянната помощ: на Мерилин, Уорън, Шарън, Дейвид, Каръл и Пат Кларк, на Джон, Деби, Барбара, Триш, Нанси и Дейвид Конхийни. Признателен съм на моите приятели, които четяха ръкописа „в развитие“: Агнес Нютън, Айрини Кларк и Надин Петри.

И разбира се, много обич и адмирации на „Него“, моят съпруг Джон Конхийни, който наистина е образец за търпение, съчувствие и духовитост.

И накрая, още веднъж ще си позволя с удоволствие да цитирам моя ренесансов монах: „Книгата е завършена. Оставете автора да говори“.

— Щатът Кънектикът ще докаже, че Моли Карпентър Лаш предумишлено е убила съпруга си доктор Гари Лаш, че докато е седял на бюрото си с гръб към нея, тя е разбила черепа му с тежка бронзова скулптура, че после го е оставила да умре от загуба на кръв и е отишла да си легне в спалнята им на горния етаж…

Седналите зад обвиняемата репортери бясно си водеха записки и нахвърляха статиите, които, ако успееха навреме, щяха да пуснат за печат само след няколко часа. Врялата и кипяла журналистка от „Уиминс Нюс Уикли“ започна в обичайния си експресивен стил: „Тази сутрин в тържествената съдебна зала на историческия Стамфорд, Кънектикът, започна процесът срещу Моли Карпентър Лаш, обвинена в убийството на съпруга си Гари.“

Бяха се събрали медии от цялата страна. Репортерът от „Ню Йорк Поуст“ описваше външния вид на Моли, като специално отбеляза облеклото й в първия ден от процеса. Каква жена, помисли си той, забележителна смесица от стил и великолепие. Такава комбинация не се срещаше често — особено на подсъдимата скамейка. Журналистът обърна внимание на осанката й, изправена, почти царствена. Някои несъмнено щяха да прибавят и „предизвикателна“. Той знаеше, че е на двайсет и шест. Можа да види, че е стройна, че има дълга до раменете тъмноруса коса, че носи син костюм и семпли златни обеци. Репортерът проточи шия и успя да зърне венчалната й халка. Записа си го.

Докато я наблюдаваше, Моли Лаш се извърна и обходи с поглед множеството, като че ли търсеше познати лица. За миг очите им се срещнаха и той забеляза, че нейните са сини, а ресниците й — дълги и тъмни.

Репортерът от „Обзървър“ записваше впечатленията си от подсъдимата и процеса. Тъй като работеше за седмичник, имаше повече време да обмисли статията си. „Моли Карпентър Лаш би изглеждала по-естествено в кънтри клуб, отколкото в съдебна зала.“ После погледна оттатък пътеката към роднините на Гари Лаш.

Свекървата на Моли, вдовица на легендарния доктор Джонатан Лаш, седеше до сестра си и брат си. Слаба, шейсетинагодишна жена с каменно, безмилостно лице. Ако имаше възможност, помисли си журналистът от „Обзървър“, очевидно с радост би забила иглата на спринцовката с отровната доза в Моли.

Той се огледа наоколо. Родителите на подсъдимата, красива двойка, наближаваща шейсетте, изглеждаха напрегнати, тревожни и потиснати. Репортерът си го записа.

В 10:30 защитата започна встъпителната си пледоария: