Мери Кларк - Пак ще се срещнем

— Когато в петък отидох на работа, Моли я нямаше. Предишният понеделник беше заминала за Кейп. Стори ми се ужасно разстроена.

— Разстроена ли?

Въпросът бе зададен бързо и рязко. Моли съзнаваше, че прокурорът е враждебно настроен към нея, но това кой знае защо не я вълнуваше.

— Докато си събираше багажа, плачеше и беше много ядосана. Тя е спокоен човек, не губи лесно контрол. През годините, откакто работя там, никога не съм я виждала толкова разстроена. Все повтаряше: „Как е могъл? Как е могъл?“ Попитах я дали мога да помогна с нещо.

— Тя какво ви отговори?

— Каза: „Друг на мое място би го убил.“

— „Друг на мое място би го убил“!

— Знаех, че не говори сериозно. Помислих си, че просто са се скарали и реших, че заминава за Кейп, за да се поуспокои.

— Често ли го правеше? Просто си събира багажа и тръгва?

— Ами, Моли обича Кейп. Казва, че там главата й се избистряла. Но онзи път беше различно — никога не съм я виждала да заминава толкова разстроена. — Тя състрадателно погледна към Моли.

— Добре, госпожо Бари, да се върнем на онзи понеделник сутрин, девети април. Какво направихте след това? Заехте се с кухнята ли?

— Не. Отидох да видя дали доктор Лаш е в кабинета си. Вратата беше затворена. Почуках, но не получих отговор. Натиснах бравата и забелязах, че е лепкава. После отворих и го видях. — Гласът й затрепери. — Седеше на стола си, проснат върху бюрото. Цялата му глава беше в засъхнала кръв. Кръв имаше и по тялото му, по бюрото, стола и килима. Веднага разбрах, че е мъртъв.

Докато слушаше показанията на икономката, Моли се замисли за онази вечер. „Прибрах се вкъщи, влязох, заключих входната врата и отидох в кабинета. Бях убедена, че Гари е там. Вратата беше затворена. Отворих я… Не си спомням какво се случи после.“

— Какво направихте след това, госпожо Бари? — попита прокурорът.

— Веднага позвъних на полицията. После ми хрумна, че Моли може да е пострадала. Изтичах горе в спалнята й. Когато я видях на леглото, реших, че и тя е мъртва.

— Защо решихте така?

— Защото лицето й беше покрито с кръв. Но после тя отвори очи, усмихна се и каза: „Здравейте, госпожо Бари, сигурно съм се успала.“

„Погледнах се — спомни си Моли — и осъзнах, че още съм облечена. За миг си помислих, че съм катастрофирала. Дрехите ми бяха изцапани с кръв и ръцете ми лепнеха. Чувствах се изтощена и дезориентирана, чудех се защо не съм в болница и дали Гари също не е пострадал. След това започнаха да тропат на вратата и пристигна полицията.“

Около нея говореха хора, но гласовете на свидетелите отново се сляха в едно. Моли смътно осъзнаваше дните на процеса, влизането и излизането от съдебната зала, хората, които се изправяха на свидетелското място.

Чу показанията на Кал, Питър Блак и Джена. Кал и Питър разказаха как след като в неделя следобед разговаряли по телефона с Гари и му казали, че ще наминат, разбрали, че нещо не е наред.

Обясниха, че Гари бил ужасно разстроен, защото Моли научила за връзката му с Анамари Скали.

Гари казал на Кал, че Моли цяла седмица останала в, Кейп Код и не искала да разговаря с него, че му тръшвала слушалката, щом чуела гласа му.

— Как реагирахте на признанието на доктор Лаш за тази връзка? — попита прокурорът.

Кал отговори, че били дълбоко загрижени и за брака на приятелите си, и за евентуалното отрицателно отражение върху болницата на скандал, отнасящ се за доктор Лаш и млада медицинска сестра. Гари ги уверил, че няма да има скандал. Анамари напускала града. Имала намерение да даде бебето за осиновяване. Неговият адвокат се бил договорил за обезщетение от седемдесет и пет хиляди долара и обещание за запазване на случая в тайна, което тя вече била подписала.

Анамари Скали, помисли си Моли, онази хубава, тъмнокоса, сексапилна млада сестра. Спомняше си, че я е срещала в болницата. Дали Гари я бе обичал, или ставаше дума за обикновена любовна авантюра, излязла извън контрол, когато беше забременяла? Вече никога нямаше да научи. Толкова много въпроси щяха да останат без отговор. „Дали Гари наистина ме е обичал — зачуди се тя, — или съвместният ни живот е бил лъжа?“ Моли поклати глава. Не. Тази мисъл й причиняваше ужасна болка.

После на свидетелското място застана Джена. „Зная, че й е трудно да свидетелства — каза си Моли, — но обвинението я призова и тя няма друг избор.“

— Да — с тих, пресеклив глас потвърди приятелката й, — наистина позвъних на Моли в деня, в който умря Гари. Тя ми каза, че имал любовна връзка и че Анамари била бременна. Моли беше напълно съсипана. — Чуваше думите им, сякаш от много далеч. Прокурорът попита дали Моли е била разгневена. Джена отвърна, че била дълбоко наранена, но накрая призна, че била много ядосана на Гари.