Мери Кларк: Пак ще се срещнем

Ан Карпентър прегърна дъщеря си. Този път Моли не се отдръпна.

— Толкова се страхувам — промълви тя. — Толкова се страхувам…

Филип Матюс хвана Уолтър Карпентър подръка.

— Да идем в библиотеката — каза той. — Струва ми се, че е най-добре да приемем истината. Трябва да обмислим възможността да се договорим с прокурора за признаване на вината срещу по-лека присъда.

Докато прокурорът говореше, Моли стоеше пред съдията и се мъчеше да се съсредоточи. Филип Матюс й бе казал, че прокурорът неохотно се е съгласил тя да се признае за виновна в непредумишлено убийство, което щеше да й донесе десетгодишна присъда, заради единственото слабо място в обвинението му, Анамари Скали, бременната любовница на Гари Лаш. Тя все още не беше дала показания. Анамари бе казала на следователите, че онази неделя вечер е била сама у дома си.

— Прокурорът знае, че ще се опитам да хвърля подозрението върху Анамари — обясни й адвокатът. — Тя също е била бясна на Гари. Възможно е да успеем да разделим гласовете на съдебните заседатели, но ако те признаят за виновна, ще получиш доживотна присъда. А сега ще излезеш само след пет години.

Беше неин ред да изрече думите, които очакваха от нея.

— Ваше благородие, макар да не си спомням какво се е случило онази ужасна вечер, признавам, че доказателствата на обвинението са сериозни и сочат към мен. Приемам за доказано, че съм убила съпруга си. — „Това е кошмар — помисли си Моли. — Скоро ще се събудя и всичко ще е наред.“

Петнайсет минути след като съдията й наложи десетгодишна присъда, я отведоха в белезници при камионетката, която щеше да я откара в щатския женски затвор „Найънтик“.

Пет и половина години по-късно

Гюс Бранд, изпълнителен продуцент на кабелната мрежа НАФ, вдигна поглед от бюрото си на „Рокфелер Плаза“ 30 в Манхатън, В кабинета му току-що беше влязла Фран Симънс, която неотдавна бе назначил като репортерка за новините в шест, както и в екипа на новата си програма „По истински случай“.

— Страхотна новина! — възбудено съобщи той. — Освобождават условно Моли Карпентър от затвора. Излиза другата седмица.

— Значи наистина я освобождават! — възкликна Фран. — Ужасно се радвам.

— Не бях сигурен, че си спомнят за нея. Преди шест години си живяла в Калифорния. Какво точно знаеш за случая?

— Всъщност, всичко. Не забравяй, че сме учили заедно в „Крандън Академи“ в Гринидж. Четях всички местни вестници, докато траеше процесът.

— Значи сте съученички, казваш. Чудесно. Искам спешно да подготвиш за програмата подробен материал за живота й.

— Добре. Но, Гюс, недей да си мислиш, че имам вътрешна информация за Моли — предупреди го Фран. — Не съм я виждала от абитуриентския, бал, а това беше преди четиринайсет години. Тогава постъпих в калифорнийския университет, майка ми се премести в Санта Барбара и прекъснах връзките си с почти всички от Гринидж.

Всъщност, и тя, и майка й имаха сериозни основания да се преместят в Калифорния и да прекратят всякакви контакти с Кънектикът. В деня на завършването на Фран баща й ги бе завел на празнична вечеря. Накрая бе вдигнал наздравица за бъдещето на дъщеря си в Алма матер, целунал бе и двете, казал бе, че си е забравил портфейла в автомобила, излязъл бе на паркинга и се бе застрелял. През следващите няколко дни се изясни причината за самоубийството му. Следствието бързо разкри, че незаконно е присвоил четиристотин хиляди долара от фонда за построяване на библиотека в Гринидж, който председателстваше на доброволни начала.

Гюс Бранд вече знаеше тази история, разбира се. И беше споменавал за нея, когато бе отишъл в Лос Анджелис, за да й предложи работа в НАФ-ТВ.

— Виж, това е минало. Няма нужда да се криеш тук в Калифорния, пък и постъпването ти при нас ще даде тласък на кариерата ти — каза той. — В този бизнес всеки, който наистина е добър, трябва да е в постоянно движение. Нашите новини в шест часа бият местните мрежи и „По истински случай“ е в първата десетка. Освен това, Ню Йорк ти липсва, признай си го.

Фран почти очакваше Гюс да цитира стария виц, че всичко извън Ню Йорк е Бриджпорт 2 2 По всяка вероятност се има предвид фактът, че в САЩ има шест града с това наименование — в Кънектикът, в Пенсилвания, във Вирджиния, в Охайо, в Тексас и в Алабама. — Бел.ред. , но той не отиде чак толкова далеч. С оредяваща сива коса и отпуснати рамене, външният вид на продуцента напълно отговаряше на неговите петдесет и пет години и лицето му постоянно носеше изражението на човек, току-що изпуснал последния автобус в снеговита нощ.