Мери Кларк - Пак ще се срещнем

— Стани, Моли. Съдията излиза.

Адвокатът й Филип Матюс я държеше за лакътя и я подканяше да се изправи. После я хвана подръка и напуснаха залата. Навън в лицето й избухнаха фотографски светкавици. Адвокатът я накара да побърза и я насочи към очакващия ги автомобил.

— Ще се срещнем с майка ти и баща ти в къщата — каза Матюс, докато потегляха.

Родителите й бяха пристигнали от Флорида, за да са с нея. Убеждаваха я да се премести, да напусне дома, в който бе умрял Гари, но тя не можеше. Къщата беше подарък от баба й и Моли я обичаше. По настояване на баща си се съгласи да ремонтира поне кабинета. Изнесоха всичко, свалиха тежката махагонова ламперия, извадиха скъпоценната колекция на Гари от стари американски мебели и произведения на изкуството. Неговите картини, скулптури, килими и газени лампи. Бюрото, червено-кафявият диван и столовете бяха заменени с тапицирано в светъл кретон канапе, фотьойли и маси от бял дъб. И въпреки това вратата на кабинета винаги стоеше затворена.

Един от най-ценните предмети в колекцията, осемдесетсантиметрова бронзова скулптура на кон и ездач, оригинална творба на Ремингтън 1 1 Фредерик Ремингтън (1861–1909) — американски художник и скулптор. — Б.пр. , все още се пазеше в прокуратурата. Именно с нея твърдяха, че бил смазан тилът на Гари.

Понякога, когато бе сигурна, че родителите й спят, Моли слизаше на пръсти на долния етаж, заставаше на прага на кабинета и се опитваше да си представи точно как е заварила Гари.

Как го е открила… Колкото и да се мъчеше, когато се замислеше за онази вечер, просто не можеше да си спомни да е разговаряла с него, камо ли пък хода на събитията. Нямаше спомен да е взела онази скулптура, да е хванала коня и да е замахнала достатъчно силно, за да разбие черепа му. Но те твърдяха, че е направила точно така.

Когато се прибра след поредния ден в съда, тя видя загрижеността, изписала се на лицата на родителите си, и докато я прегръщаха, усети страха им, че ще я изгубят. Моли сковано остана в прегръдките им, после отстъпи назад и безстрастно ги погледна.

Да, красива двойка — всички го казваха. Тя знаеше, че прилича на майка си Ан. Уолтър Карпентър, баща и, беше по-висок от двете им. Косата му сребрееше. Преди беше рус. Отдаваше го на викингската си кръв, дошла от баба му, емигрантка от Дания.

— Сигурен съм, че всички с удоволствие бихме изпили по един коктейл — рече той и се насочи към бара.

Моли и майка й предпочетоха вино, а адвокатът мартини.

— Филип — попита баща й, докато му подаваше чашата, — какво ще кажеш за днешните показания на Блак?

— Смятам, че ще успеем да ги неутрализираме, когато го разпитам — пресилено и прекалено енергично отвърна Матюс.

Известен трийсет и осем годишен адвокат, Филип Матюс се бе превърнал в нещо като медийна звезда. Баща й се бе заклел, че ще й осигури възможно най-добрата защита и въпреки сравнително младата си възраст, Матюс наистина беше блестящ. Не беше ли постигнал оправдателна присъда за онзи телевизионен директор, когото бяха обвинили в убийството на жена му? Да, помисли си Моли, но не го бяха открили, изпоцапан с нейната кръв.

Усещаше, че главата й малко се прояснява, макар да знаеше, че не е достатъчно. Но в този момент разбираше как изглеждат нещата за хората в съдебната зала, особено за заседателите.

— Още колко ще продължи процесът? — попита тя.

— Около три седмици — отвърна Матюс.

— И накрая ще ме признаят за виновна — безизразно рече Моли. — И вие ли смятате така? Зная, всички мислят, че съм го направила, защото съм била бясна. — Тя уморено въздъхна. — Деветдесет процента от хората са убедени, че си спомням всичко, но лъжа, а според останалите десет процента наистина не си спомням случилото се, просто защото съм откачила.

Съзнавайки, че ще я последват, тя тръгна по коридора към кабинета и отвори вратата. Усещането за нереалност отново я обгърна.

— Може и да съм го извършила. Онази седмица в Кейп. Спомням си как се разхождах по брега и си мислех колко ужасно несправедливо е всичко. Че след пет години брак, след първото помятане, когато толкова отчаяно мечтаех за бебе, най-после пак забременях, само за да изживея отново целия онзи ужас. Спомняте ли си? Вие пристигнахте от Флорида, защото се бояхте за мен. После, само месец след помятането вдигнах слушалката, чух Анамари Скали да приказва с Гари и разбрах, че е бременна от него. Бях толкова гневна, толкова наранена. Спомням си как си помислих, че Господ не е наказал когото трябва, като ми е отнел детето.