Мери Кларк - Пак ще се срещнем

— Тук е била убита Анамари Скали — каза Фран, — престъпление, за което днес следобед арестуваха Моли Карпентър Лаш. Беше съобщено, че по подметката на едната от обувките й и в колата й са открили кръв от Анамари Скали.

— Мамо, Моли пак ли е цялата в кръв?

Една се завъртя. Уоли стоеше зад нея е разрошена коса и блеснали от гняв очи.

— Не говори такива неща, Уоли — нервно му се скара тя.

— Скулптурата на коня и каубоя, дето я взех онзи път, спомняш ли си я?

— Недей да споменаваш за това, Уоли, моля те.

— Просто искам да ти разкажа всичко — сприхаво отвърна той.

— Няма да разговаряме за това, Уоли.

— Но всички говорят за това, мамо. В моята стая ми крещяха в главата. Всички! Приказваха за скулптурата. На мен не ми беше много тежка, защото съм силен, но Моли не би могла да я вдигне.

Бяха се върнали гласовете, които го измъчваха, стъписано си помисли икономката. Лекарството не му действаше.

Тя се изправи, отиде при сина си и притисна слепоочията му с длани.

— Шшт — успокоително рече Една. — Стига си говорил за Моли и за скулптурата. Знаеш колко те объркват гласовете, миличък. Обещай ми, че повече няма да споменаваш за скулптурата, доктор Лаш и Моли. Хайде сега да изпиеш още едно хапче.

Фран завърши репортажа си и изключи микрофона. Тази вечер от Ню Йорк беше пристигнал младият оператор Пат Лайънс, за да я запише пред ресторант „Морски фар“.

— Този град ми харесва — каза той. — Напомня ми за рибарско селище.

— Наистина е чудесен град — съгласи се Фран. Като по-млада от време на време бе идвала на гости на своя приятелка в Роуейтън. Макар че „Морски фар“ не е най-приятното място помисли си тя, загледана в позападналия ресторант. Въпреки събитията от последните два дни, полицейската лента и следите от жълт тебешир, очертаващи мястото на автомобила на Анамари Скали, заведението продължаваше да работи.

Фран вече знаеше, че Гладис Флугъл, сервитьорката, обслужвала Моли и Анамари Скали, е на работа. Трябваше да седне на някоя от нейните маси.

С изненада откри, че ресторантът е полупълен, но после реши, че това навярно се дължи на любопитството, предизвикано от убийството. Тя остана за миг на прага. Чудеше се дали ще е по-вероятно да успее да си поговори с Флугъл, ако седне на бара. Проблема обаче реши самата сервитьорка, която се втурна към нея.

— Вие сте Фран Симънс. Гледахме ви по телевизията. Аз съм Гладис Флугъл. Онази вечер сервирах на Моли Лаш и Анамари Скали. Седяха хей там. — Тя посочи към свободното сепаре в дъното На помещението.

Очевидно Гладис гореше от нетърпение да й разкаже историята.

— Наистина бих желала да разменя няколко думи с вас — рече Фран. — Искате ли да седнем на същата маса? Ще имате ли скоро почивка?

— Изчакайте десет минутки — отвърна Флугъл. — Ще ги накарам да побързат. — Тя кимна с глава към възрастна двойка на една от масите до прозореца. — Жената е бясна, защото мъжът й иска телешко с пармезан, от което според нея винаги получавал газове. Ще им кажа, че е крайно време да решат и щом взема поръчката, ще дойда при вас.

Фран преброи крачките до сепарето в дъното. Дванайсетина метра от входа, реши тя. Докато чакаше Гладис да се освободи, репортерката разгледа обстановката в ресторанта. Осветлението беше слабо и масата попадаше в сянка. Всеки, който не искаше да го виждат, естествено щеше да седне там. Моли беше казала на Филип, че докато разговаряли, Анамари й се сторила уплашена, но не от нея.

„От какво се е страхувала — зачуди се Фран. — И защо си е променила името? Дали само заради шумотевицата, съпровождаща убийството на Гари Лаш? Или е имала друга причина да се опитва да се скрие? Анамари първа си тръгнала от ресторанта. Моли платила сметката и я последвала. Колко време е отнело това? Не може да е много, защото иначе Моли щеше да реши, че Анамари вече е потеглила. Но все пак трябва да е било достатъчно медицинската сестра да пресече паркинга и да стигне до джипа си… Моли казва, че я повикала от вратата. Дали я е настигнала?“

— Можете ли да познаете какво си поръчаха? — попита Гладис и посочи с палец през рамо към възрастната двойка. — Спанак. Жената поръча и за двамата. Мъжът щеше да припадне. Горкият човечец.

Тя подаде на Фран меню.

— Тази вечер специалитетите са пилешки гърди фрикасе и унгарски гулаш.

„Когато се върна в Ню Йорк, ще си взема хамбургер“ — реши Фран, измърмори, че имала късна среща за вечеря и си поръча кафе с кифличка.