Мери Кларк - Пак ще се срещнем

Моли отмести назад стола си и се разтрепери. Уплашена, Фран се втурна към нея. Точно в този момент иззвъня телефонът.

— Сигурно са мама и татко или Джена. — Гласът на Моли беше прекалено висок, за да я разберат.

Филип Матюс вдигна слушалката.

— Доктор Даниълс е, Моли. Пита как си.

— Нуждае се от помощ — вместо Моли отвърна Фран. — Помоли го да дойде и да поговори с нея.

Адвокатът тихо заговори по телефона. Когато свърши, се обърна към двете жени.

— Веднага ще дойде — каза Филип. — Моли, защо не си легнеш докато пристигне? Изглеждаш доста неспокойна.

— И се чувствам доста неспокойна.

— Хайде, ела. — Той я прегърна през раменете и я изведе от стаята.

„Не е зле да поразтребя тук — помисли си Фран, когато погледна към почти недокоснатата храна. — Едва ли на някого му е до ядене точно сега.“

— Какви са перспективите? — когато Матюс се върна, попита тя.

— Ако лабораторните анализи на нещата, които взеха от тук, по някакъв начин я свържат с убийството на Анамари, ще я арестуват. Съвсем скоро ще разберем.

— О, Господи.

— Фран, накарах Моли да скрие от теб по-голямата част от разговора си с Анамари Скали. Бил е ужасно болезнен и всички щяха да го възприемат като основание да намрази до смърт Анамари. Ще рискувам и ще ти предам всичко, което тя ми разказа, с надеждата, че можеш да й помогнеш. Вярвам ти, че си решена да докажеш невинността й.

— В която самият ти не си убеден, нали? — безизразно попита Фран.

— Убеден съм, че не носи отговорност за двете убийства.

— Не е същото.

— Фран, Анамари казала на Моли, че Гари се чувствал облекчен, когато пометнала, защото детето само щяло да усложни нещата. После споменала, че няколко дни преди да убият доктор Джак Мороу, чула двамата с Гари да се карат. По-късно доктор Мороу помолил Анамари да скрие някъде много важни материали, но умрял, преди да успее да й ги даде. Моли останала с впечатлението, че Анамари знае още нещо и че много се страхува.

— За своя живот ли се е страхувала?

— Така смята Моли.

— Е, това все пак е някакво начало. Искам да поразровя и другаде. Госпожа Бари има син, Уоли, млад мъж със сериозни психически проблеми. Смъртта на доктор Мороу ужасно го разстроила и поради някаква причина, която все още не ми е известна, бил много ядосан на Гари Лаш. Освен това изглежда, проявява особен интерес към Моли. Вчера взел от майка си ключа за тази къща.

На вратата се позвъни.

— Аз ще отида — каза Фран. — Сигурно е доктор Даниълс.

Когато отвори, на прага стояха двама мъже, вдигнали служебните си карти.

— Имаме заповед за арест на Моли Карпентър Лаш — заяви по-възрастният. — Бихте ли я повикали, моля?

Петнайсет минути по-късно се появиха първите оператори, които заснеха отвеждането на Моли Лаш с оковани зад гърба ръце, наметнато на раменете палто и сведена глава. Автомобилът на щатската прокуратура я откара в сградата на съда в Стамфорд, където, също както преди близо шест години, я обвиниха в извършване на убийство.

Докато чакаше вечерните новини и пиеше чай, третата чаша за последния час, Една Бари усещаше бремето на всеки ден от шейсет и петте си години. Уоли беше отишъл в стаята си да подремне и тя се молеше лекарството да му подейства, докато се събуди. Днес се бе чувствал ужасно, измъчваха го гласове, които чуваше само той. На връщане от болницата удари с юмрук радиото в колата, защото си мислеше, че говорят за него.

Една поне успя да го вкара в къщата, преди Фран Симънс да види колко е възбуден. Какво ли й бе разказала за сина й Марта?

Знаеше, че съседката и не би навредила умишлено на Уоли, но репортерката бе много умна и вече бе насочила вниманието си към резервния ключ на Моли.

Едва предишния ден Марта видя сина й да взима ключа от чантата на Една и го чу да казва, че този път ще го върне. „Господи, дано не го е споменала на Фран Симънс“ помоли се тя.

После отново си представи онази ужасна сутрин, когато откри трупа на доктор Лаш, помисли си за страха, който я измъчваше всеки път, щом се споменеше за ключ. „Когато полицаите поискаха ключовете от къщата, аз им дадох онзи от градината — спомни си Една. — Не успях да открия моя и ужасно се уплаших, че го е взел Уоли. По-късно разбрах, че страховете ми са основателни. Ужасявах се, че полицаите пак ще ме разпитват за ключа, но те за щастие не го направиха.“

Когато започнаха новините, тя насочи вниманието си към екрана и ужасена научи, че са арестували Моли по обвинение в убийство и че преди минути са я освободили под гаранция от един милион долара при условие да не напуска дома си. После показаха Фран Симънс, застанала пред паркинга на ресторант „Морски фар“ в Роуейтън. Местопрестъплението все още бе оградено с жълта полицейска лента.