Мери Кларк - Пак ще се срещнем

— С какво да ти помогна? — попита приятелката й. В очите й блестяха сълзи на съчувствие.

Въпреки че все още ридаеше, Моли успя да се усмихне.

— Върни часовника с дванайсет години назад — отвърна тя, — и не ме запознавай с Гари Лаш. Ако не можеш, просто постой при мен.

— Филип още ли го няма?

— Каза, че по някое време щял да намине. Налагало се да отиде в съда.

— Трябва да му позвъниш, Моли. Кал получил поверителна информация. Открили кръв от Анамари Скали в колата ти и по ботите, които си носила в неделя вечер. Прокурорът щял да те арестува.

Когато му съобщиха, че в колата и по обувката на Моли Лаш са открили кръв от Анамари Скали, Калвин Уайтхол незабавно отиде в кабинета на доктор Питър Блак.

— Очертава се нов цирк — каза той, после замълча и внимателно се вгледа в партньора си. — Това като че ли не те разстройва.

— Дали съм разстроен, че Анамари Скали, от която всеки момент можехме да очакваме неприятности, вече не е между живите? Не, не съм — с доволно изражение отвърна Питър.

— Ти ми каза, че нямало никакви доказателства и че ако се разприказвала, щяла да обвини сама себе си.

— Да, това е абсолютно вярно. И все пак съм признателен на Моли. Колкото и неприятен да е скандалът, той няма нищо общо нито с нас двамата, нито с болницата, нито с „Ремингтън Хелт Мениджмънт“.

Уайтхол се замисли над думите му.

Способността на Кал да стои неподвижно, когато се концентрира, винаги удивляваше Питър Блак. Сякаш грамадното му тяло ставаше непоклатимо като скала.

Накрая Калвин Уайтхол кимна в знак на съгласие.

— Имаш право, Питър.

— Как го приема Джена?

— В момента е при Моли.

— Дали е разумно?

— Джена разбира, че този път няма да позволя във вестниците да се появят нейни снимки, хваната ръка за ръка с Моли. След сливането нека й помага колкото ще. Дотогава обаче трябва да стои на известно разстояние.

— С какво би могла да й помогне, Кал? Ако започнат нов процес срещу Моли, даже онзи страхотен адвокат няма да успее да убеди прокурора да се съгласи на сделка.

— Това ми е ясно. Но трябва да разбереш, че Джена и Моли са като сестри. Възхищавам се на предаността на жена си, въпреки че точно сега трябва да я обуздавам.

Блак нетърпеливо си погледна часовника.

— Кога каза, че щял да се обади?

— Вече всеки момент.

— Най-добре да е по-скоро. Ще дойде Рой Къркуд. Онзи ден загубил пациентка и хвърля вината върху системата. Синът й ни създава проблеми.

— Къркуд не носи никаква отговорност. Той наистина поиска да й се направят допълнителни изследвания. А със сина на пациентката можем да се справим.

— Не става дума за пари.

— Винаги става дума за пари, Питър.

Личният телефон на Питър Блак иззвъня. Той вдигна слушалката, послуша няколко секунди, после натисна бутона за разговор и намали звука.

— Кал е тук и сме готови, докторе — почтително рече Блак.

— Добро утро, докторе. — Във властния глас на Кал не се долавяше и следа от обичайната му безцеремонност.

— Поздравления, господа. Мисля, че постигнахме нов успех — каза мъжът от другия край на линията, — и ако съм прав, всички други постижения бледнеят в сравнение с него.

Когато в един часа пристигна при Моли, Фран веднага забеляза, че е плакала. Очите й бяха подути и въпреки че носеше лек грим, по страните й имаше червени петна.

— Влизай, Фран. Филип дойде преди малко. В кухнята е, гледа ме как правя салата.

„Значи Филип е тук — помисли си репортерката. — Чудя се какво го е накарало толкова да бърза. Каквото и да е, обзалагам се, че няма да ми се зарадва много.“

— Сутринта идва Джена — каза Моли, докато вървяха по коридора. — Тръгна си само преди няколко минути, защото имала среща за обяд с Кал, но знаеш ли какво направи тя, Фран? Помогна ми да разтребя къщата. Навярно в полицията трябва да организират курсове как се правят обиски, без да се оставя всичко с главата надолу.

Гласът на Моли трепереше. Още малко и щеше да изпадне в истерия, помисли си Фран.

Очевидно Филип Матюс беше стигнал до същото заключение. Погледът му постоянно следеше Моли, докато младата жена вадеше готовия обяд от кутията и го поставяше във фурната. През цялото време тя не преставаше да приказва.

— Явно са открили кръв от Анамари по ботите, с които бях в неделя вечер, Фран. И в колата ми.

Фран размени тъжен поглед с адвоката, убедена, че лицето й има същото загрижено изражение като неговото.

— Кой знае? Може би това е последният ми обяд в тази къща — нали, Филип? — попита Моли.