Мери Кларк - Пак ще се срещнем

Филип седна на бара.

— Здрасти, Боби — каза той. — Ще ми дадеш ли едно кафе?

— Божичко, колко сте бърз, господин Матюс. Предполагам, че госпожица Симънс веднага ви е позвънила.

— За какво говориш, Боби?

— Преди час телефонирах на госпожица Симънс и й оставих съобщение.

— Какво съобщение?

— За онази двойка, която търсехте и която беше тук в неделя вечер, спомняте ли си? Днес случайно се отбиха да обядват. От Норуок са. Оказа се, че в понеделник сутрин заминали за Канада и се върнали едва снощи. Можете ли да повярвате, те дори не знаеха какво се е случило! С удоволствие щели разговарят с вас. Казват се Хилмър. Артър и Джейн Хилмър.

Боби сниши глас.

— Господин Матюс, само между нас да си остане, но когато им обясних какви показания е дала на ченгетата Гладис, те се изсмяха. Не били чули госпожа Лаш да вика два пъти „Анамари“. Според тях, извикала само веднъж. И били сигурни, че не е извикала „Почакай!“ Всъщност, госпожа Хилмър извикала „Почакайте“, за да се опита да привлече вниманието на Гладис, когато минавала покрай тях.

Филип Матюс знаеше, че с годините е станал циник. Хората бяха толкова предсказуеми и никога не го разочароваха. В този момент обаче се чувстваше като дете в Страната на чудесата.

— Дай ми номера на семейство Хилмър, Боби — рече той. — Това е чудесна новина!

Момчето се усмихна.

— Има още нещо, господин Матюс. Те ми казаха, че на идване онази вечер забелязали на паркинга някакъв тип да седи в средно голям седан. Дори успели добре да видят лицето му, защото когато паркирали, го осветили с фаровете си. Могат да го опишат. Убеден съм, че такъв човек изобщо не е влизал тук, господин Матюс. Тогава почти нямаше клиенти и си спомням отлично.

„Моли още в началото каза, че видяла от паркинга да потегля средно голям седан — помисли си Филип. — Може би най-после успяхме да открием каквото ни трябва.“

— Семейство Хилмър казаха, че тази вечер щели да се приберат вкъщи най-рано към девет, господин Матюс. Но ако някой искал да ги види след това, можел да заповяда. Разбират колко важно може да се окаже това за госпожа Лаш и са готови да помогнат.

— Ще ги чакам пред вратата — отвърна адвокатът. — О, Господи, ще ги чакам пред вратата!

— Онази вечер паркирали точно до чисто нов мерцедес. Спомняли си го, защото било студено и искали да са колкото може по-близо до входа. Обясних им, че според мен това е била колата на госпожа Лаш.

— Явно не съм наел не когото трябва да ми помага в разследването, Боби. Откъде, си научил всичко това? — попита Филип.

Боби любезно се усмихна.

— Господин Матюс, баща ми е служебен защитник и е добър учител. И аз имам намерение да стана като него.

— Имаш страхотна основа — отвърна Филип. — Дай ми кафето, Боби. Имам нужда от него.

Докато отпиваше, той се колебаеше дали да позвъни на Моли и веднага да й съобщи за семейство Хилмър, но после се отказа. „Ще изчакам докато лично се срещна с тях — реши адвокатът. — Възможно е да ми кажат и други неща. И трябва да заведа при тях художник — още утре — за да получим представа за човека, когото са видели на паркинга. Това може да се окаже нашето спасение! О, Моли — помисли си Филип, представил си тъжното й, измъчено лице. — Бих дал дясната си ръка, за да те избавя от този кошмар. Бих дал всичко на света, за да те видя отново усмихната.“

Калвин Уайтхол методично подготвяше Лу за задачата му в Уест Рединг. Той подчерта, че елементът на изненада е от основно значение за успеха на плана.

— Надявам се, че прозорецът на терасата на лабораторията ще е отворен, за да можеш безшумно да хвърлиш вътре напоени с бензин парцали. Иначе няма да имаш друг избор, освен да счупиш стъклото — каза Кал. — Сега разбирам, че фитилът на нашето малко устройство е къс, но би трябвало да ти даде достатъчно време, за да се спуснеш по стълбата и да се отдалечиш от сградата преди експлозията.

Нокс внимателно слушаше обясненията на Кал. Доктор Лоуг му позвънил, ужасно развълнуван от предстоящото интервю. Било ясно, че изгаря от нетърпение да покаже на Фран Симънс своята лаборатория и Лу можел да разчита, че двамата ще са там, когато избухне бомбата.

— Ако открият останките им в лабораторията, случаят много повече ще прилича на злополучен инцидент — небрежно рече Кал, — но ако са долу, може и да успеят да избягат от къщата. От горния етаж обаче няма да могат да успеят — продължи той. — Вратата към терасата е с две отделни ключалки и доктор Лоуг винаги я държи заключена, защото се страхува, че ще го убият.