Мери Кларк - Пак ще се срещнем

Марта остави ножа, с който се готвеше да разреже сладкиша. Тя се завъртя към старата си приятелка.

— За какво говори Уоли, Една? — тихо попита тя. Парчетата от мозайката бавно започваха да се подреждат в главата й.

Една избухна в сълзи.

— Това са глупости! Той не знае какво говори. Кажи й, Уоли. Кажи й, че просто си говориш!

Сълзите й очевидно го стреснаха.

— Извинявай, мамо. Обещавам, че повече няма да говоря за Моли.

— Не, Уоли, мисля, че се налага — възрази Марта. — Една, ако Уоли знае нещо за смъртта на доктор Лаш, въпреки че ти е син, трябва да го заведеш в полицията и да го оставиш да им го разкаже. Не можеш да допуснеш да върнат онази жена в затвора, ако не е убила мъжа си.

— Уоли, изнеси багажа от колата. — Гласът й звучеше примирено и очите й умолително гледаха Марта. — Зная, че си права. Ще оставя Уоли да разкаже каквото знае в полицията, но ми дай време до понеделник сутринта. Трябва да намеря адвокат, който да го защищава.

— Ако Моли Лаш е прекарала пет и половина години в затвора за престъпление, което не е извършила, и ти си го знаела, струва ми се, че ти е нужен адвокат за самата теб — тъжно отвърна Марта.

Двете замълчаха, докато Уоли шумно дъвчеше парче от кейка.

През остатъка от съботната сутрин Фран прочете статиите от и за доктор Ейдриън Лоу. „В сравнение с него доктор Кеворкян е като Албърт Швайцер 5 5 Швайцер, Албърт (1875–1965) — елзаски писател, мисионер, лекар и композитор, живял в Африка, Носител на Нобелова награда за мир от 1952 г. — Бел.ред. “ — помисли си тя. Философията на Лоу беше поразително проста: благодарение на напредъка на медицината, хората живеели прекалено дълго. Възрастните изразходвали финансовите и медицински средства, които можели да намерят по-добро приложение.

В една от статиите се твърдеше, че сложното лечение на много хронично болни хора било излишно разхищение. Това решение трябвало да се взима от медицинските специалисти и да се изпълнява без съгласието на роднините.

В друга се обясняваше теорията на Лоу, че психически непълноценните били полезен, навярно дори необходим източник за разработването на нови или непроверени лекарства. Те можели да получат рязко подобрение или да умрат. И в двата случая за тях щяло да е по-добре.

В статиите се проследяваше кариерата на доктор Лоу. С времето теориите му станали толкова ужасяващо откровени, че бил уволнен от университета и дори изключен от Американската медицинска асоциация. Дори бил даден под съд за умишленото убийство на трима пациенти, но вината му не била доказана. След това изчезнал. Тя най-после си спомни къде е чувала за него — бяха обсъждали възгледите му в часовете по етика в колежа.

Дали Гари Лаш бе настанил доктор Лоу в Уест Рединг, за да продължи там научните си изследвания? И навярно беше повикал втория му всеотдаен студент Питър Блак в болницата „Лаш“, за да му помага да провежда експериментите върху нищо неподозиращите пациенти? Определено започваше да изглежда така.

„Има логика — помисли си Фран. — Ужасна, жестока логика. Ако е рекъл Господ, тази вечер ще получа доказателства. Ако иска така наречените му постижения да станат известни, този луд доктор е попаднал точно на когото трябва. Божичко, нямам търпение да го видя!“

Непознатият й беше обяснил как да стигне при Лоу. Уест Рединг се намираше на стотина километра северно от Манхатън. „Радвам се, че е март, а не август“ — каза си тя. Знаеше, че през лятото Мерит Паркуей е задръстена от отпускари, пътуващи към морето. Въпреки това имаше намерение да тръгне много по-рано от необходимото. Трябваше да е там в седем.

Замисли се какви записващи устройства да вземе със себе си. Не искаше да изплаши Лоу, но се молеше да й позволи да документира разговора, дори може би да го заснеме. Накрая реши да вземе и касетофона, и видеокамерата си. И двата уреда се събираха в чантата, заедно с бележника й.

Старите интервюта на доктора бяха подробни и дълги. „Надявам се, че все още е склонен да обяснява на всички теориите си“ — помисли си Фран.

В два часа свърши с подготовката на въпросите, които искаше да му зададе. В три и петнайсет взе душ и се облече. После позвъни на Моли, за да провери как е и се разтревожи от унилия й глас.

— Сама ли си, Моли?

— Да.

— Някой няма ли да ти идва на гости?

— Обади се Филип. Искаше да дойде довечера, но Джена ще е тук. Помолих го да изчака до утре.

— Моли, още не мога да говоря за това, но тук се случват разни неща. Изглеждат ми обещаващо. Май съм попаднала на нещо, което ще ти е от помощ.