— Добри новини ли, Фран?
— Моли, довечера трябва да съм в Кънектикът и ако тръгна сега, ще мога да се отбия за няколко минути и при теб. Какво ще кажеш?
— Не се безпокой за мен, Фран.
— Ще бъда при теб след час — каза репортерката и веднага затвори, за да не даде на Моли възможност да откаже.
„Тя се е предала — помисли си Фран, докато нетърпеливо натискаше бутона на асансьора. — В това състояние нито за миг не трябва да я оставяме сама.“
„Аз съм виновен — не преставаше да се самообвинява Филип Матюс. — Когато Моли излезе от затвора, трябваше насила да я вкарам в колата. Тя не знаеше какво прави, когато даде изявление за пресата. Не разбираше, че не може да признае вината си пред комисията по условно освобождаване, след което да излезе навън и да заяви тъкмо обратното. Защо не й го обясних? Прокурорът можеше да поиска връщането й в затвора още тогава. Това означава, че сега я преследва само заради второто обвинение… Единствената ми възможност да не го допусна, е, когато в понеделник се изправим пред комисията, да ги убедя, че съществува голяма вероятност да не е виновна за смъртта на Анамари Скали. Трябва да помоля членовете на комисията да разберат, че тя всъщност не е имала намерение да се отказва от признанията си, а по-скоро е искала да възвърне спомените си за онази вечер, за да може изцяло да приеме случилото се. Възможно е този аргумент да ги убеди. Ако успея да накарам Моли да се придържа към тази версия… Тя каза на репортерите, че вечерта на убийството на Гари Лаш в къщата като че ли имало и друг човек. Каза също, че дълбоко в себе си не вярвала да е способна да отнеме човешки живот. Може би ще успея да убедя комисията, че това изявление е било направено от жена, потънала в скръб и отчаяние, а не от измамничка, опитваща се да се измъкне на свобода. Мога да докажа, че в затвора е страдала от клинична депресия… И все пак всичките ми аргументи за психическото й състояние няма да постигнат нищо, ако не ги накарам да се усъмнят във вината й за смъртта на Анамари Скали. Всичко се свежда до това.“
Ето защо в събота привечер Филип Матюс се отправи към ресторант „Морски фар“ в Роуейтън. Около паркинга, на който бе убита Анамари Скали, вече нямаше полицейска лента. Въпреки лошото състояние на настилката и почти изтритите бели линии, обозначаващи местата за паркиране. Въпреки това беше използваем. По нищо не личеше, че там е загинала млада жена, заради която Моли Лаш може да прекара остатъка от живота си в затвора, защото по обувката и в колата й е била открита кръв от жертвата.
Филип водеше със себе си свой доверен детектив. Двамата подготвяха защитата, която щеше да представи в съда.
Моли беше казала, че когато онази вечер излизала от ресторанта, от паркинга потеглял средно голям седан. Детективът вече беше установил, че поне в продължение на няколко минути преди да си тръгне Анамари, заведението не е напуснал нито един клиент.
Според Моли, тя се насочила право към автомобила си. На идване забелязала на паркинга джип, но не знаела дали е на Анамари. Детективът смяташе, че трябва да е стъпила в кръвта, която впоследствие бяха открили по подметката й, и че е оставила отпечатък в колата си.
„Всички доказателства са косвени — ядосано си помисли Филип и закрачи към ресторанта. — Кръвта по обувката й е единствената сериозна улика, която я свързва с убийството. Ако убиецът е бил в седана, това означава, че е чакал на паркинга, защото Моли го е видяла да потегля от там. Значи след като е убил Анамари, той е изтичал при автомобила си и е напуснал паркинга в момента, в който Моли е излизала от ресторанта. Оръжието на убийството не беше открито. Мога да изтъкна предположението, че на асфалта са се стекли няколко капки кръв от ножа и че Моли случайно ги е настъпила, без да забележи… Но остава още един въпрос, който все още не сме в състояние да обясним — каза си адвокатът, докато хвърляше последен поглед към паркинга. — Мотивът на неизвестния убиец. Защо някой е проследил Анамари Скали до ресторанта, изчакал я е да излезе и я е убил? Нищо в личния й живот, освен връзката й със съпруга на Моли преди години, не насочва към възможна причина. Фран Симънс имаше някаква теория за болницата, която беше свързана с Анамари. Мога само да се надявам, че ще открие нещо — при това скоро!“
Когато влезе в ресторанта, Филип с радост видя, че на бара е Боби Бърк. Още по-голямо облекчение го изпълни, когато не забеляза Гладис Флугъл. Детективът го бе предупредил, че нейната версия за това как Моли се опитала да попречи на Анамари да си тръгне и се втурнала след нея с всяко следващо повтаряне ставала все по-сензационна.
Читать дальше