Мери Кларк - Пак ще се срещнем

„Боже мой, той ще признае какво е направил с нея“ — помисли си Фран.

— По някаква изключително злополучна случайност медикаментът, който трябваше да получи хронично болна възрастна пациентка, беше даден на госпожица Колбърт вместо обичайния солен разтвор. Това доведе до кома, която продължи повече от шест години. Оттогава експериментирам, за да създам медикамент, който да повлияе на това състояние, и снощи за пръв път постигнах успех, макар и само за секунди. Но този успех е началото на нещо велико в науката. Позволете ми да ви покажа доказателството.

Доктор Лоу постави касета във видеото, свързано с широкоекранен телевизор.

— Никога не гледам телевизия — поясни той. — Използвам го само за научни цели. Ще ви покажа само последните пет минути от последния ден на Наташа Колбърт. Това е всичко, което ви е нужно, за да разберете какво съм постигнал през годините.

Фран ужасено видя на екрана Барбара Колбърт, която шепнеше името на дъщеря си. Ахна, когато Наташа се раздвижи, отвори очи и заговори. Удивлението й очевидно достави удоволствие на доктор Лоу.

— Сама виждате, сама виждате — възкликна той.

Шокирана, Фран продължаваше да гледа как момичето познава майка си, затваря очи, после отново ги отваря и я моли да й помогне.

Усети, че от собствените й очи бликват сълзи при мъчителната гледка на Барбара Колбърт, умоляваща дъщеря си да не умира.

— Не можеше да издържи повече от минута. Толкова действа лекарството — обясни й доктор Лоу, когато спря и пренави записа. — Някой ден всяка кома ще е обратима. — Той пъхна касетата в джоба си.

— Според мен, доктор Лоу, вие сте гений и е невероятно, че не сте посветили усилията си на запазването на живота, а не на погубването му.

Старецът се усмихна и се изправи.

— Мила моя, с мен са съгласни безброй хора. А сега, нека ви покажа лабораторията си.

Изпълнена със смесица от ужас и засилващо се безпокойство, че е сама с този човек, Фран го последва нагоре по тясното стълбище. „Наташа Колбърт — гневно си помисли тя. — Изпаднала е в това състояние заради един от изключително ефикасните му медикаменти . А също и бабата на Тим, която се надявала да доживее до осемдесетия си рожден ден. И Барбара Колбърт, която е била прекалено интелигентна, за да се остави да я заблудят думите на ученика на Лоу, убиецът Питър Блак. А със сигурност и майката на Били Гало. И още колко други? — запита се Фран.“

Коридорът на втория етаж беше мрачен и зле осветен, но когато Ейдриън Лоу отвори вратата на лабораторията си, все едно, че се озоваха в съвсем друг свят. Тя не знаеше много за изследователските лаборатории, но въпреки това виждаше, че тази е образец за техническо съвършенство.

Помещението не беше голямо, но апаратурите бяха подредени толкова грижливо, че се използваше всеки сантиметър от ограниченото пространство. Освен последните новости в компютърното оборудване, Фран разпозна апаратура, каквато бе виждала в кабинета на собствения си лекар. Имаше също голяма кислородна бутилка с клапани, свързана с тръби. Много от уредите изглеждаха предназначени за опити с химически вещества, други за живи създания. „Плъхове, надявам се — със свито сърце си помисли тя. Повечето от устройствата не й говореха нищо, но я впечатли изключителната чистота и подреденост. Точно това е ужасяващо“ — каза си Фран, докато влизаше в лабораторията.

Лицето на Ейдриън Лоу сияеше от гордост.

— Госпожице Симънс, след като се оказах персона нон грата в медицината, тук ме доведе бившият ми студент Гари Лаш. Той вярваше в мен и в моите проучвания и всеотдайно ми осигури подкрепата, от която се нуждаех, за да извършвам експериментите си. После повика Питър Блак, друг мой студент и негов колега. От сегашна гледна точка обаче това не се оказа най-разумният ход. Навярно заради проблемите си с алкохола, Питър Блак се превърна в опасен страхливец. Десетки пъти ме е провалял, макар че накрая ми помогна за най-голямото постижение в моята кариера. Трябва да спомена и Калвин Уайтхол, който беше така любезен да уреди тази среща и който горещо поддържа проучванията ми и финансово, и морално.

— Калвин Уайтхол е уредил тази среща ли? — По гърба я полазиха тръпки.

Ейдриън Лоу се озадачи.

— Ами да, разбира се. Според него, вие сте били най-подходяща за представянето на откритията ми пред медиите. Уговорил се е с вас и ме предупреди, че ще дойдете.

Фран предпазливо подбра следващите си думи.

— Точно какво ви каза господин Уайтхол, че ще направя за вас, докторе?