Едгар Уолъс - Убийството с нарцисите

— Ами купува счетоводни книги — отвърна Уайтсайд и Тарлинг се засмя.

— Едва ли е особено осъдително — каза той добродушно. — Какви счетоводни книги?

— От онези, тежките, дето ги използват в големите канцеларии. Знаете ги, едни такива, дето човек трябва да употреби всичките си сили, за да ги вдигне. Купил три в магазина на Роубък и ги отнесъл с такси у дома си. Според моята версия, ако това приятелче е престъпник, то не е какъв да е престъпник. Може би води двойно счетоводство.

— Малко вероятно е — прекъсна го Тарлинг, — казвам го при цялото ми уважение към вашите преценки, Уайтсайд. Може ли един нищо и никакъв престъпник да запамети сметките на такава огромна фирма като тази на Лайн! Така че първата ви версия е много по-вероятна, тоест Милбърг има намерение да отиде в друга фирма или да открие своя. Второто е по-възможно. Във всеки случай не е престъпление да притежаваш счетоводна книга, та дори и три. Между другото, кога ги е купил?

— Вчера — отговори Уайтсайд. — Рано сутринта, преди да отворят универсалния магазин. Как мина разговорът ви с госпожицата?

Тарлинг сви рамене. Чувстваше странно желание да разговаря за момичето с полицая и съзнаваше какъв глупак е бил, че се е оставил чарът на Одет да го омае.

— Убеден съм, че може и да подозира някого, но нищо не знае за убийството — сподели накратко той.

— В такъв случай тя наистина подозира някого.

Тарлинг кимна.

— Кого?

Тарлинг отново се поколеба, после каза:

— Смятам, че Милбърг.

Бръкна във вътрешния джоб на сакото си, измъкна оттам овална кутийка, отвори я и извади двете картончета с отпечатъци от пръстите на Одет Райдър. За да го стори, му се наложи доста да се насили, макар и да му бе трудно да обясни какви шеги си правят с него чувствата му.

— Ето отпечатъците, които искахте — рече Тарлинг. — Ще ги вземете ли?

Уайтсайд пое картончетата и заразглежда петте мастилени петна, а през цялото време Тарлинг бе като на тръни, защото инспекторът се славеше като най-големия капацитет в Скотланд Ярд по отпечатъците от пръсти и тяхната характеристика.

Огледът продължи дълго.

Години след това Тарлинг си спомняше този момент: огряната от слънцето пътека, лениво разхождащите се безделници, бебешките колички, които спокойно се движеха из алеите, и изправената по военному фигура на Уайтсайд, който стоеше едва ли не „мирно“, втренчил остър поглед в малкото картонче, което държеше с върховете на пръстите си.

— Интересно — проговори той. — Виждате, двата отпечатъка са почти еднакви — а това е твърде необикновено. Много интересно.

— Е? — попита Тарлинг нетърпеливо, едва ли не яростно.

— Интересно — повтори Уайтсайд, — но нито един от тях не съответства на отпечатъците по шкафа.

— Слава Богу! — възкликна разпалено Тарлинг. — Слава Богу!

„Дашуд и Соломон“ се помещаваше в сграда с тясна фасада в сърцето на лондонското Сити. Фирмата се славеше като една от най-добрите и сред клиентите й бяха някои от най-големите компании във Великобритания. И двамата съдружници бяха титуловани — Тарлинг бе приет в личния кабинет на сър Феликс Соломон.

Сър Феликс беше висок, хубав, вече застаряващ мъж с доста резки обноски, но въпреки това бе любезен. Когато детективът влезе, той надникна над очилата.

— Скотланд Ярд, а? — погледна сър Феликс визитната картичка. — Мога да ви отделя точно пет минути, господин Тарлинг. Сигурно идвате във връзка с ревизията на „Лайн“.

Детективът кимна.

— Още не сме се заели със сметките — съобщи сър Феликс, — но се надяваме да го сторим утре. В момента сме страшно претрупани и трябваше да наемем допълнителен персонал, за да свършим новата работа, която ни възложиха. Между другото, сигурно знаете, че не ние водим счетоводството на „Лайн“. С него работят господата Пърбрейк и Стор, но се заехме с ревизията по молба на господин Пърбрейк, който, съвсем естествено, държи експертизата да е независима, нали се поставя въпросът, че един от служителите е злоупотребявал. Заради това, както и заради трагичната смърт на господин Лайн е още по-наложително ревизията на счетоводните книги да бъде възложена на външна фирма.

— Това ми е ясно — съгласи се Тарлинг — и, разбира се, нашият началник си дава сметка за трудната задача, пред която сте поставени. Дошъл съм по-скоро да получа информация за себе си, тъй като съм двойно заинтересован.

Сър Феликс вдигна очи с внезапен интерес.