Едгар Уолъс - Убийството с нарцисите

Детективът стигна края на Еджуеър Роуд и тъкмо завиваше, загледан към Марбъл Арч, когато чу името си, обърна се и видя как едно такси рязко удари спирачки по паважа.

От него изскочи инспектор Уайтсайд.

— Тъкмо идвах да ви видя — каза той. — Смятах, че разговорът ви с младата дама ще продължи повече. Почакайте за миг да платя на шофьора. Между другото, видях вашия слуга, китаеца, в Скотланд Ярд, дошъл уж да предаде нещо.

Уайтсайд погледна Тарлинг в очите и съчувствено се усмихна.

— Зная какво си мислите — продължи откровено той, — но наистина шефът го смята за най-обикновено съвпадение. Сигурно сте се поинтересували за пистолета си?

Тарлинг кимна.

— И успяхте ли да откриете как се е озовал в ръцете на… — Уайтсайд направи пауза — на убиеца на Торнтън Лайн?

— Имам версия, която наистина още не се е избистрила, но все пак е версия — отговори Тарлинг. — Всъщност става дума по-скоро за хипотеза, отколкото за версия.

Уайтсайд отново се ухили.

— Подобно педантично уточняване на логическите термини никога не ме е интересувало — сподели той, — но доколкото разбирам, интуицията ви подсказва нещо.

Без да усуква повече, Тарлинг разказа на събеседника си какво е открил в сандъка на Лин Чу — за изрезките от вестници, описващи поведението на покойния господин Лайн в Шанхай и трагичните му последици.

Уайтсайд го изслуша мълчаливо.

— В това може да има нещо — заключи той, след като Тарлинг свърши. — Чувал съм за вашия Лин Чу. Добър полицай е, нали?

— Най-добрият в Китай — потвърди без колебание Тарлинг, — но не мога да твърдя, че разбирам начина му на мислене. Такива са фактите. Револверът беше в шкафа ми и единствено Лин Чу би могъл да се добере до него. Съществува втори, още по-важен факт, който обяснява подбудите — Лин Чу има всички основания да мрази Торнтън Лайн, мъжа, станал косвено причина за смъртта на сестра му. Сега, като премислям всичко това, си спомням, че след като видя Лайн, Лин Чу стана необикновено мълчалив. Призна, че е бил в магазина на Лайн и е разпитвал персонала. Обсъждахме дали е възможно госпожица Райдър да е извършила убийството и Лин Чу ми съобщи, че не можела да кара автомобил, а когато го попитах откъде знае, ми каза, че питал няколко души в магазина. Изобщо не подозирах, че е ходил там. Има и друг интересен факт — продължи Тарлинг. — Винаги съм смятал, че Лин Чу не знае английски, ако не се броят няколкото думи на „колониален“ английски, които китайците научават от досега си с тия негодници, чужденците. И въпреки това е разпитвал служителите в универсалния магазин „Лайн“, а мога да се обзаложа, че вероятността някое от момичетата там да говори на кантонски диалект е едно на милион!

— Да пусна ли моите хора да го следят? — предложи Уайтсайд, но Тарлинг поклати глава.

— Само ще им губите времето — рече той, — Лин Чу ще прави с тях каквото си иска. Казвам ви, че такъв като него нямаме в Скотланд Ярд, ще ги разиграва като маймуни пред очите ви. Оставете Лин Чу на мен, аз зная как да се справя с него — добави заплашително Тарлинг.

— Жълтото нарцисче! — продума замислен Уайтсайд, повтаряйки изреченото от Тарлинг. — Нали така се е казвала младата китайка? По дяволите! Едва ли е просто съвпадение, Тарлинг!

— Може да е, а може и да не е — каза детективът. — На китайски няма дума за жълт нарцис. Всъщност не съм убеден, че жълтият нарцис въобще вирее в Китай, макар страната да е огромна. По-точно казано, й викаха Нарцисчето, но както отбелязахте, едва ли е само съвпадение човекът, който я е оскърбил, да бъде убит, докато брат й е в Лондон.

Както говореха, пресякоха широкото пътно платно и навлязоха в Хайд Парк. Тарлинг си помисли с ирония, че това открито пространство го привлича така, както привлича и господин Милбърг.

— За какво искахте да ме видите? — попита внезапно той, спомнил си, че когато се срещнаха, Уайтсайд се беше упътил към хотела.

— Исках да ви докладвам последните неща, които научихме за господин Милбърг.

Отново Милбърг! Всички разговори, всички мисли, всички нишки водеха към този загадъчен човек. Но онова, което имаше да му казва Уайтсайд, не бе сензационно. Милбърг беше под наблюдение денонощно — вършел съвсем прозаични неща.

Ала важните улики се раждат именно от прозаичните дреболии.

— Не зная как Милбърг очаква да приключи ревизията на „Лайн“, но очевидно се е хванал или смята да се хване с друга фирма.

— Какво ви кара да смятате така? — заинтересува се Тарлинг.