Едгар Уолъс - Убийството с нарцисите

— Много добре, Лин Чу, повече няма какво да се каже.

Но въпреки външното си спокойствие бе смутен.

Възможно ли бе някой да се е вмъкнал в стаята в отсъствието на Лин Чу — спомняше си само един случай, когато са били заедно навън, а това стана през нощта, когато отиде в жилището на момичето и Лин Чу вървеше по петите му.

Ами ако Лин Чу…

Отхвърли мисълта като очевидно абсурдна. Какъв интерес би имал Лин Чу от смъртта на Лайн, бе го виждал само веднъж, в деня, когато Лайн извика Тарлинг да се съветва с него в магазина.

Мисълта бе направо невероятна, но въпреки усилията да я пропъди тя не му излизаше от главата, така че накрая Тарлинг изпрати слугата си с писмо до Скотланд Ярд, решен да я подложи на колкото се може по-грижлива и безпристрастна преценка.

Жилището се състоеше от четири стаи и кухня. Спалнята на Тарлинг бе свързана с помещението, което служеше за гостна и трапезария. В една свободна стая държеше сандъците и куфарите си — точно в нея бе револверът, а имаше и една стаичка, в която се бе настанил Лин Чу. Тарлинг изчака китаецът да излезе от къщата и да измине голяма част от пътя, после стана от дълбокото кресло, където прехвърляше обърканите си мисли, и започна огледа.

Стаята на Лин Чу беше малка и светеше от чистота. Ако не се смятат леглото и простият, боядисан в черно сандък под него, нямаше други мебели. На добре измитите дъски бе просната китайска рогозка, а единствената украса представляваше мъничка червена лакирана ваза върху полицата над камината.

Тарлинг се върна при външната врата и я заключи, преди да продължи издирването. Ако съществуваше някакъв ключ към загадката с откраднатия пистолет, би трябвало да го търси в черния сандък.

Всеки китаец държи онова, което притежава, „между шест стени“ и наистина сандъкът бе заключен. Минаха десетина минути, докато Тарлинг намери ключ и преодолее двете ключалки.

Вътре нямаше много неща. Гардеробът на Лин Чун не беше голям и запълваше едва половината сандък. Много внимателно Тарлинг вдигна костюма, копринените ризи, чехлите и разните подробности от китайската носия и бързо стигна до по-долния ред. Там намери две лакирани кутии, и двете бяха заключени или закопчани.

Първата съдържаше материали за шев, втората — малък пакет, завит в китайска хартия и внимателно вързан с панделка. Тарлинг развърза панделката, отвори пакета и за своя изненада откри купчинка изрезки от вестници. Общо взето, бяха от китайски вестници, отпечатани с йероглифи, но имаше и една-две, очевидно изрязани от вестник на английски, излизащ в Шанхай.

Отначало Тарлинг ги сметна за материали, свързани с престъпления, които е разследвал Лин Чу, и макар да остана изненадан, че китаецът си е направил труда да ги събира — особено изрезките на английски, — не си представяше, че те могат да имат отношение към случая. Той търсеше някаква следа — сам не знаеше каква, — с която да си обясни загадката с отмъкнатия револвер.

Зачете първата изрезка без интерес, но малко след това широко отвори очи.

„Снощи в чайната на Хо Хан е имало скандал, очевидно предизвикан от англичанин, ухажвал прекалено настойчиво танцьорката Нарцисчето, или както е известна на английските посетители на заведението, Жълтото нарцисче…“

Тарлинг ахна. Жълтото нарцисче! Пусна изрезката на коленете си и смръщи вежди, напрягайки се да си спомни. Познаваше добре Шанхай. Познаваше неговия загадъчен престъпен свят и имаше доста добра представа от чайната на Хо Хан, защото тя всъщност служеше за прикритие на вертеп, в който се пушеше опиум, и точно преди да напусне Китай, той беше допринесъл за ликвидирането й, така че ясно си спомняше Жълтото нарцисче. Не беше имал служебни взаимоотношения с нея, защото, ако му се случеше да иде в чайната на Хо Хан, обикновено преследваше дивеч, по-едър от грациозната малка танцьорка.

Всичко това се върна отведнъж в паметта му. Бе чувал мъжете в клуба да говорят за грацията на Жълтото нарцисче и танците й бяха станали много модни сред младите англичани, прокудени в Шанхай, които непрекъснато ходеха да я гледат.

Следващата изрезка, също на английски, гласеше:

„Тази сутрин е станало нещастие с млада китайка — сестра на инспектор Лин Чу от местната полиция. Тя е била намерена издъхваща в двора зад чайната на Хо Хан. Въпреки нежеланието на брат си момичето работело като танцьорка в чайната и се замесило в една крайно неприятна история, за която разказахме миналата седмица. Предполага се, че трагичният акт е от онези самоубийства за спасяване на честта, които са доста разпространени сред местните жени!“