Едгар Уолъс - Убийството с нарцисите

— Намерил си малката млада жена, но не и убиеца — отбеляза Лин Чу, застанал край масата с почтително скрити в ръкавите на дрехата ръце. — Защото малката млада жена не е убила Бледоликия.

— Откъде знаеш? — попита Тарлинг, а китаецът поклати глава.

— Малката млада жена няма такава сила, господарю — гласеше отговорът му. — А освен това не е известно тя да умее да управлява бързата каруца.

— Искаш да кажеш автомобил ли? — уточни Тарлинг и Лин Чу кимна.

— Дявол да го вземе! Въобще не се сетих — възкликна детективът. — Разбира се, който е убил Торнтън Лайн, е сложил трупа му в колата и го е откарал до парка. Но откъде знаеш, че тя не може да шофира?

— Ами попитах — обясни простичко китаецът. — Много хора от големия магазин, където живееше Бледоликия, познават малката млада жена и всички твърдят, че тя не може да кара бързата каруца.

Тарлинг се замисли за момент.

— Да, истината казваш — съгласи се той. — Малката млада жена не е убила Бледоликия, защото, когато е извършено убийството, се е намирала на много километри от местопрестъплението. Това ни е известно. Въпросът е кой го е извършил.

— Ловеца на хора ще открие — заяви Лин Чу.

— Не съм сигурен — рече Тарлинг.

Облече се и отиде в Скотланд Ярд. Имаше среща с Уайтсайд, а след това искаше да придружи Одет Райдър на разпита й при заместник-началника. Уайтсайд го беше изпреварил и когато Тарлинг влезе в стаята, разглеждаше с любопитство един предмет, който лежеше на бюрото пред него върху лист хартия. Беше автоматичен револвер с къса цев.

— Охо! — възкликна заинтересуван Тарлинг. — Това ли е револверът, с който е убит Торнтън Лайн?

— Да — отвърна весело Уайтсайд. — Грозно малко чудовище, нали?

— Къде казахте, че сте го намерили?

— На дъното на кошницата, с ръкоделието на момичето. Ето и гилзата от изстреляния патрон.

Взе от поставката на мастилницата си малък месингов цилиндър и го подаде на Тарлинг.

— Това нещо ми изглежда познато — рече детективът, като вдигна пистолета от бюрото. — Между другото, има ли в барабана още патрони?

Уайтсайд поклати глава.

— Не, извадих ги — отвърна той.

— Предполагам, изпратили сте описанието и серийния номер на всички магазини за оръжие?

Уайтсайд потвърди с кимване.

— Не че има голяма вероятност да ни донесе нещо — каза той. — Револверът е произведен в Америка и вероятността някога да открием кой е собственикът му е много малка, освен ако не е купен в Англия.

Тарлинг въртеше оръжието в ръцете си и го разглеждаше. Изведнъж погледът му попадна върху дръжката и той възкликна. Уайтсайд също видя две дълбоки бразди, които минаваха напречно по дръжката.

— Какво е това? — попита той.

— Изглежда, преди няколко години срещу човека, държал револвера, са изстреляни два куршума, които не са го улучили, но са поразили дръжката.

Уайтсайд се засмя.

— Това едно от вашите дедуктивни заключения ли е, господин Тарлинг? — попита той.

— Не — отвърна събеседникът му, — просто факт. Този револвер е мой.

— Ваш ли? — не можа да повярва Уайтсайд. — Но, човече божи, да не сте полудели? Как така ще е ваш?

— И все пак е мой — каза тихо Тарлинг. — Познах го в мига, в който го видях на бюрото ви, но реших, че има някаква грешка. Тези бразди доказват, че грешка няма. Той е сред най-верните ми приятели и съм го носил в Китай в продължение на шест години.

Уайтсайд се задави.

— И да не искате да кажете — допълни детективът, — че Торнтън Лайн е убит с вашия пистолет?

Тарлинг кимна.

— Удивителен, смайващ факт — потвърди той, — но револверът без съмнение е мой, а е намерен в стаята на госпожица Райдър в Каримор Маншънс; за мен не съществува и най-малкото съмнение, че Торнтън Лайн е загубил живота си от куршум, изстрелян от това оръжие.

Настъпи дъго мълчание.

— Не мога да го проумея — рече Уайтсайд и сложи оръжието на бюрото си. — На всяка крачка се натъкваме на нова загадка. Това е второто сътресение, което преживявам днес.

— Второто ли?

Тарлинг зададе въпроса си машинално, съзнанието му беше погълнато от тази нова и изключително важна за него страна на престъплението. Торнтън Лайн убит с неговия пистолет! Това беше най-смайващото обстоятелство, излязло на бял свят, откакто той бе поел случая.

— Да — потвърди Уайтсайд. — Това е втората ни несполука.

С усилие Тарлинг отклони мислите си от едната загадка към другата.

— Помните ли това? — продължи Уайтсайд.