Едгар Уолъс - Убийството с нарцисите

„Кого е очаквала да види — почуди се Тарлинг — и защо се въздържа да произнесе името му? Възможно ли е да не е чула за убийството?“ Реши да я изпита и изказа предположението си, като внимателно я наблюдаваше.

— Дъщеря ви вероятно се е задържала в града поради смъртта на господин Лайн.

Жената трепна, пребледня и запелтечи:

— Смъртта на господин Лайн ли? Че той умрял ли е? А беше толкова млад!

— Вчера сутринта е намерен убит в Хайд Парк — поясни Тарлинг.

Домакинята се олюля и се строполи на един стол.

— Убит! Убит! — прошепна тя. — О, Господи! Не това, само не това!

Достолепната жена, влязла така спокойно в гостната само преди няколко минути, сега беше пепеляво-бяла и цялата се тресеше. Покри лицето си с длани и тихо заплака. Тарлинг изчака малко и попита:

— Познавахте ли господин Лайн?

Тя поклати глава.

— Чували ли сте нещо за него?

Жената вдигна поглед и отговори апатично:

— Нищо, освен че… не бил много свестен. Простете, че ви питам, но не се ли интересувате твърде много…

Тарлинг се поколеба, а домакинята вдигна глава.

Детективът знаеше как да формулира въпроса си. Беше учуден, че дъщерята на тази очевидно заможна жена заема относително дребна длъжност в универсалния магазин „Лайн“. Искаше да разбере дали домакинята знае, че момичето е уволнено, и дали това я вълнува. Пък и след разговора с Одет Райдър не бе останал с впечатлението, че тя би могла да си позволи да остане без работа. Бе споменала, че ще си търси друго място, и това не подсказваше, че майка й има добро положение.

— Необходимо ли е дъщеря ви да работи, за да си изкарва прехраната? — попита Тарлинг без заобикалки и жената наведе очи.

— Прави го по свое желание — отвърна тихо тя и побърза да добави: — Не се разбира добре с… хората тук.

Настъпи кратко мълчание, после Тарлинг стана и й подаде ръка.

— Искрено се надявам, че не съм ви разтревожил с въпросите си. Вероятно се питате защо съм дошъл. Ще ви отговоря честно, че ми е възложено да разследвам убийството, и се надявах дъщеря ви наред с останалите, които са били в досег с господин Лайн, да ме на сочи към следа, която да ме отведе към по-важни неща.

— Детектив ли сте? — попита жената; Тарлинг можеше да се закълне, че е прочел ужас в очите й.

— Нещо като детектив — засмя се той, — но, надявам се, не съм страшен, госпожо Райдър.

Тя го изпрати до вратата и гледа след него, докато детективът не изчезна по алеята, сетне бавно се върна в стаята, облегна се на мраморната полица над камината, положи глава върху ръцете си и се разрида.

Джак Тарлинг напусна Хартфорд по-объркан от всякога. Беше помолил кочияша да го чака с кабриолета при портата и се зае да го разпитва.

Госпожа Райдър живеела от четири години в Хартфорд и се радвала на голямо уважение. Познава ли кочияшът дъщерята? О, да, виждал е младата дама веднъж-дваж, но обясни:

— Не идва много често. Всички казват, че не се разбирала с баща си.

— С баща си ли? Не знаех, че има и баща — ахна учуден Тарлинг.

Да, имала и баща. Не идвал често, обикновено пристигал от Лондон с късния влак и го откарвали до къщата със собствената му карета. Кочияшът не го бил срещал — всъщност го били виждали малцина, но всички го смятали за добър човек с големи връзки в Сити.

Тарлинг беше телеграфирал на инспектор Уайтсайд, помощника, който му бяха дали от Скотланд Ярд, и той го чакаше на гарата.

— Някакви новини?

— Да, господине, попаднахме на много важна улика — отговори Уайтсайд. — Дошъл съм с кола, ще поговорим за това на път за Скотланд Ярд.

— За какво става дума? — попита Тарлинг.

— Научихме го от слугата на господин Лайн — поясни инспекторът. — Както изглежда, действайки по указание на полицията, икономът е прегледал нещата на господин Лайн и на ъгъла на писалището му е намерил телеграма. Ще ви я покажа, когато стигнем в Скотланд Ярд. Има много важно отношение към случая и според мен може да ни отведе при убиеца.

При думата „телеграма“ Тарлинг неволно затърси в джобовете си телеграмата, която госпожа Райдър беше получила от дъщеря си. Извади я и отново я прочете. Беше изпратена от Централна поща точно в девет часа.

— Невероятно, господине.

Инспектор Уайтсайд, който седеше до него, бе прочел телеграмата.

— Какво му е невероятното? — попита изненадан Тарлинг.

— Видях подписа на телеграмата — Одет, нали? — поинтересува се човекът от Скотланд Ярд.

— Да — кимна Тарлинг. — Защо? Какво невероятно има в това?