Едгар Уолъс - Убийството с нарцисите

— Хайде, Стей — подкани го Уайтсайд, когото престъпникът все пак позна, — искаме да чуем какво знаеш за това убийство.

Стей стисна устни и не отговори.

— Седни — рече Тарлинг и този път човекът се подчини. — Доколкото разбрах, момчето ми — продължи детективът, а когато бе настроен да убеждава, гласът му бе мазен-мазен, — си бил приятел на господин Лайн.

Сам кимна.

— Бил е добър с теб, нали?

— Добър ли? — Сам пое дълбоко въздух. — Бих дал сърцето и душата си, за да му спестя и минутка болка. Наистина, сър! Казвам ви честно и да пукна на място, ако лъжа! Той беше ангел, слязъл на земята… Боже, ако пипна някога тази жена, ще я удуша. Ще я очистя! Няма да я оставя, докато не я направя на парчета. — Гласът му се извиси, на устните му се появи пяна, цялото му лице се преобрази, обхванато от екстаза на омразата. — Тя го е грабила, грабила го е в продължение на години — изкрещя Сам. — Той се е грижил за нея и я е покровителствал, а тя, моля ви се, тръгнала да говори за него лъжи! Капан му заложила!

Гласът му изтъня до писък и той се наведе към бюрото, ръцете му бяха стиснати в юмрук така, че кокалчетата на пръстите бяха побелели. Тарлинг скочи, защото разпозна признаците. Без дума повече човекът се строполи безжизнен, сякаш мъртъв, на пода.

В миг Тарлинг заобиколи масата, обърна загубилия свяст човек по гръб и вдигна единия му клепач, за да разгледа зеницата.

— Епилепсия или нещо по-лошо — отсъди той. — Измъчвало е съзнанието на клетника… звъннете, моля ви, за линейка, Уайтсайд!

— Да му дам ли вода?

Тарлинг поклати глава.

— Ще минат часове, преди да дойде на себе си. Има вероятност, ако Сам Стей наистина знае нещо във вреда на Одет Райдър, да го отнесе в гроба си.

Къде потъна Одет Райдър? Ето този проблем трябваше да се реши. Изчезна така, сякаш земята се отвори и я погълна. Предупредиха всички полицейски участъци в страната, държаха под око всички заминаващи кораби, дискретно разпитаха всички, които имаше вероятност да я зебележат, наблюдаваха къщата в Хартфорд денем и нощем.

Тарлинг уреди да се отложи предварителното съдебно дирене, защото независимо от чувството си към Одет Райдър държеше да изпълни дълга си към държавата и не биваше някой похотлив досаден магистрат да задълбава в причините и обстоятелствата, довели до смъртта на Торнтън Лайн, и заподозряната престъпница да усети, че са я взели на мушка.

Придружен от инспектор Уайтсайд, отново разгледа жилището, където от изцапания с кръв килим неоспоримо личеше къде е било извършено убийството. Направиха снимка на кървавите отпечатъци от палец по шкафа, за да ги сравнят с тези на момичето, щом го задържат.

Каримор Маншънс, където живееше Одет Райдър, беше, както вече го описахме, жилищен блок с хубави апартаменти, а на приземния етаж имаше магазини. Входът към жилищата се намираше между два от тях, а една стълба водеше към сутерена. В него имаше шест жилища с прозорци към тясно пространство, заето от две също така тесни улички, минаващи отстрани на сградата, която се намираше върху отделен парцел.

В средата на сутерена имаше бетонен склад, заобиколен с мазета, където наемателите прибираха ненужния багаж и мебели. Тарлинг откри, че е възможно да се отиде от коридора на сутеренния апартамент в склада и оттам през задната врата да се излезе в малкия двор отвън. Към улицата водеше относително голяма врата, поставена там за удобство на наемателите, които внасяха през нея въглища и по-тежки покупки. На улицата зад жилищния блок се намираха някогашни конюшни, наети сега от компания за таксиметрови автомобили, която ги използваше за гаражи.

Ако убийството е извършено в жилището, тялото сигурно е изнесено оттук при конюшните, а и там колата не би привлякла вниманието. Когато разпитваха шофьорите от таксиметровата компания, някои от които живееха в стаичките над гаража, наяве излезе важната информация, че в нощта на убийството са видели там колата — факт, който, както изглежда, не е бил отбелязан при предварителното полицейско разследване.

Ставаше дума за двуместен даймлер с жълто купе и гюрук. Описанието съвпадаше точно с колата на Торнтън Лайн, открита близо до мястото, където било намерено тялото му. Когато я забелязали между десет и единайсет часа в нощта на убийството, гюрукът бил вдигнат. Но макар че разпитваше най-старателно, Тарлинг не успя да открие свидетел, видял Лайн или забелязал колата да пристига или заминава.