Едгар Уолъс - Убийството с нарцисите

Детективът се обърна нервно в леглото и посегна към чая тъкмо когато на вратата се почука тихо и в стаята се вмъкна Лин Чу.

— Дошъл е Умника — съобщи китаецът и с тези думи въведе Уайтсайд.

Гостът внесе в стаята нещо от своята будна свежа личност, заради която Лин Чу му бе дал този прякор.

— Е, господин Тарлинг — започна инспекторът, като извади малък бележник. — Боя се, че не съм постигнал много в проследяването на госпожица Райдър, но поразпитах на касата на Чаринг Крос и разбрах, че последните дни за континента са заминали няколко млади дами без придружител.

— И не сте разпознали в някоя от тях госпожица Райдър, така ли? — В тона на Тарлинг имаше разочарование.

Детективът поклати глава. Въпреки явния си провал той беше направил някакво откритие, което го радваше, защото признанието му за неуспеха съвсем не прозвуча тъжно.

— И все пак сте открили нещо — нетърпеливо му подсказа Тарлинг и Уайтсайд кимна.

— Да — призна той. — Имах голям късмет и се добрах до много интересна история. Разпитах на входа на перона 1 1 В Англия билетите обикновено се показват на входа на перона при заминаване и на изхода при пристигане. — Б.пр. няколко кондуктори с надеждата да намеря човек, който е видял момичето — имам нейна снимка, направена заедно с други служители в магазина, и поръчах да я увеличат, защото може да ни свърши работа.

Тарлинг кимна одобрително.

— Тъкмо разговарях с един, когато дойде някакъв кондуктор и разказа необикновена история за Ашфорд. През нощта на убийството имало нещастен случай с експреса за Европа.

— Спомням си, че четох нещо — потвърди Тарлинг, — но мислите ми бяха заети с убийството. Какво е станало?

— Една количка с багаж паднала между два вагона и единият дерайлирал — обясни Уайтсайд. — Пострадала само една пътничка, някоя си госпожица Стивънс. Очевидно става дума за обикновено сътресение на мозъка, но когато влакът спрял, я откарали в болницата „Котидж“, където тя е и досега. Доколкото разбрах, дъщерята на кондуктора е сестра в болницата и казала на баща си, че преди да дойде на себе си, тази госпожица Стивънс няколко пъти споменала за някакъв „господин Лайн“ и някакъв „господин Милбърг“.

Тарлинг вече седеше в леглото и наблюдаваше събеседника си с присвити очи.

— Продължавайте — нареди тихо той.

— Не можах да измъкна кой знае какво от кондуктора, разбрах само, че дъщеря му останала с впечатление: Жената имала зъб на господин Лайн, а още повече на Милбърг.

Преди Уайтсайд да е прибрал бележника, Тарлинг се изправи и свали копринения си халат. Удари с юмрук един гонг и когато Лин Чу се появи, нареди нещо на китайски, което Уайтсайд не разбра.

— В Ашфорд ли отивате? Така си и знаех — заключи Уайтсайд. — Искате ли да дойда с вас?

— Не, благодаря — отвърна Тарлинг. — Ще ида сам. Имам чувството, че тази госпожица Стивънс е може би липсващият свидетел по делото и ще хвърли повече светлина върху случилото се по-предишната нощ от всеки друг, с когото сме разговаряли.

Установи, че трябва да чака цял час влака за Ашфорд, и закрачи нетърпеливо по широкия перон. Ето ти още едно усложнение! Коя беше госпожица Стивънс и защо е тръгнала към Дувър в нощта на убийството?

Стигна Ашфорд и едва намери файтон — валеше като из ведро, а той беше тръгнал без чадър или дъждобран.

Главната сестра го успокои за едно.

— О, да, госпожица Стивънс още е в болницата — заяви тя и Тарлинг облекчено въздъхна.

Все пак имаше вероятност да е изписана и отново да им се наложи да я търсят под дърво и камък.

Главната сестра го преведе по дълъг коридор, в края на който имаше голяма болнична стая. Вдясно от нея имаше по-малка врата.

— Сложихме я в самостоятелна стая, защото смятахме, че може да се наложи да я оперираме — поясни главната сестра и отвори вратата.

Тарлинг влезе вътре. Срещу него имаше легло, на което лежеше момиче — очите му срещнаха неговите. Той се закова на мястото си, сякаш ударен от гръм.

Защото „госпожица Стивънс“ беше Одет Райдър!

Известно време никой не проговори. Тарлинг тръгна бавно напред, дръпна до леглото стол и седна, без да отделя очи от момичето.

Одет Райдър! Жената, която цялата английска полиция издирваше, за която бе издадена заповед за арестуване по обвинение в предумишлено убийство, лежеше тук, в малката провинциална болница. За момент, само за момент, Тарлинг се усъмни.

Ако не се бе заел с делото и го следеше като страничен наблюдател, ако момичето не бе навлязло в живота му, внасяйки едно ново и смущаващо въздействие, от което преценките му вече не бяха така безпристрастни, той щеше да каже, че Одет се крие и е избрала тази болница като сигурно убежище. И името, с което се представяше, беше измислено — само по себе си вече подозрително обстоятелство.