Едгар Уолъс - Убийството с нарцисите

Очите на момичето не се отделяха от неговите. В дълбините им се прокрадна ужас и сърцето на Тарлинг се сви. Едва сега той осъзна, че главната му цел в това разследване е не да открие убиеца на Торнтън Лайн, а да докаже, че момичето е невинно.

— Господин Тарлинг — рече Одет с леко странно запъване. — Аз… не очаквах да ви видя.

Бе започнала неубедително, още повече, че много внимателно бе репетирала онова, което смяташе да каже. След катастрофата, дойдеше ли на себе си, неизменно си мислеше за този мъж със сурово лице, какво ще каже той и какво ще направи при определени обстоятелства.

— Сигурно не — каза мило Тарлинг. — Със съжаление научих, че имате сътресение, госпожице Райдър.

Тя кимна и в ъгълчетата на устата й заигра лека усмивка.

— Не беше чак толкова страшно. Разбира се, отначало ми се видя много ужасно и… но какво искате?

Изрече на един дъх последните думи, защото не можеше да поддържа този уж любезен разговор.

За миг замълчаха, сетне Тарлинг заговори:

— Исках да ви намеря — рече той бавно и отново долови страха й.

— Е — поколеба се момичето и продължи отчаяно и малко предизвикателно: — Намерихте ме!

Тарлинг кимна.

— А сега, след като ме намерихте — додаде бързо Одет, — какво искате?

Беше се облегнала на лакът, напрегнатото й лице беше обърнато към него, леко присвитите й очи го следяха с напрежение, което издаваше възбудата й.

— Искам да ви задам няколко въпроса — започна Тарлинг и извади от джоба си малък бележник, който подпря на коляно.

За негов ужас момичето поклати глава.

— Едва ли съм готова да отговарям на въпросите ви — заяви по-спокойно то, — но няма причини да не ги зададете.

Тарлинг не бе очаквал, че Одет ще се държи така. Щеше да я разбере, ако тя се бе паникьосала. Ако беше избухнала в плач, ако в ужаса си говореше несвързано, ако се възмутеше или засрамеше — така щеше да потвърди, че е невинна или, не дай си Боже, виновна.

— Най-напред — попита я той без заобикалки — защо сте тук под името „Стивънс“?

Тя помисли за момент, после поклати глава.

— Засега няма да настоявам — заяви Тарлинг, — защото съзнавам, че въпросът е свързан с някои ваши странни действия, госпожице Райдър.

Момичето се изчерви и сведе очи.

— Защо напуснахте Лондон тайно, без да споменете пред приятели или пред майка си какво смятате да правите? — продължи Тарлинг.

— Срещали сте се с мама? — попита тихо Одет и отново в очите й пролича тревога.

— Да, видях се с нея — потвърди детективът. — Видях и телеграмата, която сте й изпратили. Хайде, госпожице Райдър, няма ли да ми позволите да ви помогна? Повярвайте, от отговорите ви зависи нещо много по-съществено от това да задоволите любопитството ми. Трябва да осъзнаете колко сериозно е положението ви.

Тя стисна устни, поклати глава и продума с пресеклив глас:

— Нямам какво да кажа. Ако… ако смятате, че съм…

Внезапно замълча.

— Довършете изречението — настоя строго Тарлинг. — Ако смятам, че сте извършили това престъпление, така ли?

Тя кимна.

Детективът прибра бележника, преди отново да заговори, и като се наведе над леглото, взе ръката й.

— Госпожице Райдър, искам да ви помогна — заяви убедено той — и ще успея, ако сте откровена с мен. Казвам ви, не вярвам, че сте извършили това престъпление. Казвам ви, макар всички обстоятелства да сочат вас като виновна, аз съм напълно убеден, че можете да опровергаете обвинението.

За момент очите и се напълниха със сълзи, но тя прехапа устни и храбро му се усмихна.

— Много мило от ваша страна, господин Тарлинг, наистина оценявам добротата ви. Но не мога да ви кажа каквото и да било… не мога, не мога! — Одет стисна силно китката му и той си помисли, че момичето ще се предаде, но отново със страшно усилие на волята, което събуди тайното му възхищение, то се овладя. — Сигурно ще си помислите нещо лошо за мен — продума Одет, — а това не ми е приятно, господин Тарлинг… просто не можете да си представите колко ми е неприятно. Искам да ме смятате за невинна, но няма да направя никакво усилие да докажа, че не съм виновна.

— Вие сте луда! — прекъсна я грубо той. — Направо луда, просто не знаете какво говорите! Трябва да направите нещо, чувате ли? Трябва да направите нещо.

Тя поклати глава и с малката си длан, която бе сложила върху неговата, хвана леко два от пръстите му.

— Не мога — каза простичко Одет. — Наистина.

Тарлинг избута назад стола. Идеше му да изпъшка — толкова безнадеждно бе положението й. Да беше му дала някаква нишка, която да го отведе до друга улика, или поне да бе заявила, че е невинна! Сърцето му се сви, Тарлинг само поклати отчаяно глава.