Едгар Уолъс - Убийството с нарцисите

Когато го разпитаха, портиерът на сградата съвсем категорично заяви, че никой не е влизал през главния вход от десет до десет и половина. Той призна, че е възможно да са влезли между десет и половина и единайсет без четвърт, защото тогава отишъл в „канцеларията“ си — задушно малко помещение под стълбището, — за да си свали униформата и да си облече дрехите, преди да си тръгне. Имал навик да заключва главния вход в единайсет часа. Наемателите разполагали с ключове и той не знаел какво се е случило след единайсет часа. Призна, че онази вечер може да си е тръгнал малко по-рано, но не бил съвсем сигурен.

— Всъщност — установи по-късно Уайтсайд — показанията му не водят доникъде. Той признава, че не е бил на мястото си точно по времето, когато някой явно е идвал в апартамента — между десет и половина и единайсет без четвърт.

Тарлинг кимна. Беше огледал грижливо пода на коридора, но не бе открил следи от кръв. Не че очакваше да намери такива следи: в случай че убийството е било извършено в апартамента, а нощницата на Одет Райдър е била омотана около тялото на мъртвеца, нямаше как да е текла кръв.

— В едно съм сигурен — заяви той. — Ако Одет Райдър е убийцата, тя е имала съучастник. Иначе не би могла да изнесе или дотътри такъв едър мъж при колата и да го качи в нея, а сетне да го извади и да го сложи на тревата.

— Озадачават ме жълтите нарциси — призна Уайтсайд. — Защо са го намерили с жълти нарциси на гърдите? И защо, ако е убит тук, Одет Райдър си е направила труда да изрази своята почит по този начин?

Тарлинг поклати глава. Намираше се по-близо до решението на последната загадка, отколкото и двамата предполагаха.

След като претърси жилището, той се отправи с кола към Хайд Парк и с помощта на Уайтсайд отиде на мястото, където бяха открили трупа. Оказа се, че са го положили на застлан с чакъл тротоар, по-близо до тревната площ, отколкото до уличното платно. Уайтсайд описа положението на тялото. Тарлинг се огледа и сочейки към една леха, внезапно възкликна:

— А дали…

Уайтсайд се вторачи, а сетне се разсмя.

— Интересно, при това убийство сякаш срещаме само нарциси и нищо друго.

Голямата леха, към която се отправи Тарлинг, беше засадена с едри нарциси, които танцуваха и се полюшваха от леките повеи на пролетния ветрец.

— Хм! — продума той. — Разбирате ли нещо от нарциси, Уайтсайд?

Уайтсайд поклати глава и се засмя.

— За мен всички нарциси са еднакви. Има ли някаква разлика между тях? Вероятно да.

Тарлинг кимна.

— Тези са известни като „Златни шпори“, много разпространена в Англия разновидност. Нарцисите в жилището на госпожица Райдър са от вида „Император“.

— Е? — попита Уайтсайд.

— Е… — забави отговора си събеседникът му. — Нарцисите върху трупа на Лайн, които видях тази сутрин, бяха „Златни шпори“.

Той коленичи до лехата и започна да размества стеблата и да изучава внимателно пръстта.

— Ето на — каза детективът и посочи десетина стебла с откъснати цветове. — Ето откъде са взети нарцисите. Готов съм да се закълна. Вижте, всичките са откъснати наведнъж. Някой се е навел и е откъснал китка цветя.

Уайтсайд се усъмни.

— Понякога го правят немирни хлапетии.

— Те късат само отделни стебла — отвърна Тарлинг, — а крадците на цветя гледат да берат от различни места, за да не забележат градинарите от парка.

— Искате да кажете…

— Искам да кажа, че по причини, известни само на него или на нея, човекът, убил Торнтън Лайн, е сметнал за необходимо да окичи трупа му с цветя и ги е взел оттук.

— А не от жилището на момичето, така ли?

— Убеден съм в това — заяви категорично Тарлинг. — Всъщност знаех го още тази сутрин, щом видях нарцисите, които сте занесли в Скотланд Ярд.

Уайтсайд се почеса озадачен по носа и рече:

— Колкото повече навлизаме в този случай, толкова повече се обърквам. Един мъж, един богат мъж, който привидно няма злостни врагове, е намерен мъртъв в Хайд Парк с навита около гърдите копринена нощница, с плъстени пантофи на краката и бележка на китайски в джоба… а освен това, за да се обърка съвсем полицията, и с жълти нарциси върху гърдите. Това е работа на жена, господин Тарлинг — заключи внезапно той.

Тарлинг се сепна.

— Какво искате да кажете?

— Че само жена ще сложи цветя върху трупа — отвърна спокойно Уайтсайд. — Тези нарциси ми говорят за жалост, съчувствие, а може би и за разкаяние.

По лицето на Тарлинг бавно се разля усмивка.

— Драги ми Уайтсайд, започвате да ставате сантиментален! А насам — вдигайки поглед, добави той, — привлечен от местопрестъплението, идва един господин, когото непрекъснато срещам, ако не се лъжа, господин Милбърг.