Едгар Уолъс - Убийството с нарцисите

Кресуел се намести на стола и започна да ги изброява и да ги отмята на пръсти.

— Знаеш ли, че около гърдите на Лайн са намерили копринена нощница. Под нощницата е имало две носни кърпи, сложени явно за да спрат кръвотечението. Били са старателно сгънати, сякаш някой ги е извадил от дрешник. Освен това са били дамски, което ни навежда на мисълта, че в убийството е замесена жена.

Тарлинг кимна отново.

— И още нещо странно, което за щастие е пропуснато от хората, видели тялото първи и дали подробности на вестниците — макар и напълно облечен, Лайн е бил по дебели плъстени пантофи. Както установихме, самият той снощи ги е взел от магазина си. Повикал е един от служителите в кабинета си и му е наредил да му намери чифт пантофи с меки подметки. И, трето, обущата на Лайн бяха намерени в изоставената кола, спряна на пътя на стотина метра от мястото, където е лежало тялото. И четвърто — това обяснява защо те натоварвам със случая, в колата бяха намерени окървавеното му сако и жилетка. В десния джоб на жилетката — каза бавно Кресуел — е намерено това.

Той извади от чекмеджето тъмночервено листче с размери около пет на пет сантиметра и го подаде без коментар на детектива.

Тарлинг го взе и зяпна. С плътно черно мастило на него бяха написани четири китайски йероглифа: „Дзъ чао фан нао — сам си го просеше.“

Двамата мъже се спогледаха мълчаливо.

— Е? — попита най-сетне Кресуел.

Тарлинг поклати глава.

— Направо смайващо — отговори той и пак погледна хартийката, която държеше между палеца и показалеца си.

— Сега разбираш защо те привличам по този случай — рече полицаят. — Ако в това престъпление са замесени китайци, едва ли друг ще се справи по-добре от теб. Накарах да ми преведат написаното на листчето. Означава: „Сам си го просеше.“

— Буквално преведено: „Сам си търси белята“ — поясни Тарлинг. — Но има нещо, което може да не сте забелязали. Ако се вгледате в листчето, ще видите, че думите не са написани, а отпечатани.

Подаде малкото червено квадратче през писалището и Кресуел го разгледа.

— Наистина — възкликна той. — Не бях забелязал. Виждал ли си такива листчета?

Тарлинг кимна:

— Преди няколко години в Шанхай имаше взрив от престъпления, повечето организирани от прочут престъпник, когото помогнах да обезглавят. Веше водач на банда, наречена Веселяците — знаете какви невероятни имена си измислят китайските банди. Имаха обичая да оставят на местопрестъплението хон, знака на бандата. Думите бяха същите, само че написани. Тези „визитни картички“ на Веселяците се изкупуваха срещу луди пари, докато някакъв предприемчив китаец не започна да ги печата и сега можете да ги намерите почти във всяка шанхайска книжарница наред с илюстрованите пощенски картички.

Кресуел кимна.

— И тази е от тях.

— Да. Един Господ знае как се е озовала тук. Тя положително е най-забележителната находка.

Кресуел отиде до един шкаф, отключи го, извади от него куфар, сложи го на масата и го отвори.

— А сега виж това, Тарлинг.

„Това“ беше изцапана дреха, Тарлинг лесно разпозна, че е нощница. Извади я и я разгледа. Ако не се смятат извезаните на двата ръкава стръкчета незабравки, беше съвсем проста, без дантели или бродерии.

— Намерена е омотана около трупа, а това са кърпичките.

Кресуел посочи две ленени квадратчета, толкова обезцветени, че почти не личеше какво са.

Тарлинг вдигна прозрачната дреха, по която личеше за какво ужасно нещо е била използвана, и я отнесе на светло.

— Личи ли да е носена?

— Не — отвърна полицаят.

— И кърпичките ли?

— Също не.

— Принадлежат на момиче, което живее само — отсъди Тарлинг. — Не е много заможно, ала е изключително спретнато, обича хубавите, но не и твърде скъпи неща, нали?

— Откъде знаеш? — попита изненадан Кресуел.

— Това, че по нощницата не личи да е носена на пералня, показва, че момичето пере копринените си дрехи, вероятно и кърпичките за нос у дома, тоест, че не е облагодетелствано с прекалено много земни блага. Фактът, че нощницата е от коприна, при това от качествена, издава, че става дума за жена, която доста се грижи за облеклото си, не можем да очакваме да има прекалено много дрехи. Имате ли някакви други улики?

— Никакви — отвърна Кресуел. — Открихме, че господин Торнтън Лайн е имал доста сериозна кавга с една своя служителка, някоя си госпожица Одет Райдър…

Тарлинг притаи дъх. Беше нелепо да проявява толкова силен интерес към жена, с която е разговарял десетина минути и само седмица преди това изобщо не е познавал. Но по някакъв начин момичето му беше направило по-дълбоко впечатление, отколкото бе очаквал. На този мъж, прекарал живота си в разследването на престъпления и в изучаването на престъпниците, не му беше оставало много време да се интересува от жени, затова Одет Райдър се оказа откровение за него.