Мери Кларк - Нощта на бухала

Каза още, че Горди, при което се засмя и се поправи, като го нарече Гордън, би могъл да уреди нещата, но според нея това щяло да стане на куково лято.

Лора винаги е била златното момиче. Беше направо сърцераздирателно да я гледа как флиртува с почти всички момчета, дори и с Джак Емерсън. За Бога! У него имаше нещо откровено неприятно и отблъскващо, помисли си с тръпка на погнуса Джийн. Защо е толкова сигурен, че някой дои би си купила къща тук?

Сутринта й се стори, че мъглата може би ще се разсее, но сега, точно в стила на октомврийското време, облаците станаха още по-гъсти и мъглата се превърна в ситен и студен дъждец. Джийн си помисли, че денят е същият като онзи далечен ден, в който разбра, че е бременна. Майка й и баща й тъкмо бяха провели поредната си кавга, макар че я завършиха с нещо подобно на мир. Джийн щеше да отиде в колеж със стипендия. Значи нямаше нужда да останат заедно. Бяха Изпълнили задълженията си като родители и вече можеше да поемат всеки по своя път.

Стигнаха до съгласие да обявят къщата за продажба и с повече късмет до август щяха да се отърват от нея. От къщата, усмихна се горчиво тя.

Спомни си как слезе тихо по стълбите, измъкна се от дома си и вървя, вървя, вървя.

Не бе сигурна какво ще каже Рийд. Безпокоеше се дали няма да реши, че е излъгал надеждите и очакванията на баща си.

Преди двадесет години бащата на Рийд бе генерал-лейтенант в Пентагона. Това бе една от причините никога да не отидат на купон или да общуват със съучениците му, спомни си Джийн. Рийд не искаше баща му да научи, че ходи сериозно с момиче.

А и тя не желаеше да го запознае с нейните родители.

Ако беше останал жив и се бяха оженили, колко ли щеше да продължи бракът им? Беше си задавала този въпрос милион пъти през изминалите двадесет години и винаги бе стигала до един и същи отговор. Да, щеше да е завинаги. Въпреки евентуалното неодобрение от страна на родителите му, въпреки факта, че вероятно щяха да й трябват години, за да получи образованието, което искаше, връзката им щеше да устои.

Бяха заедно толкова кратко време, помисли си Джийн, докато караше към паркинга на църквата. Преди него не бе имала друг мъж. Нито приятел. И един ден, докато си седеше на стълбите пред паметника в Уест Пойнт, той седна до нея. Върху тетрадката, която носеше със себе си, бе написано името й.

— Джийн Шеридан — прочете Рийд и продължи: — Харесвам музиката на Стивън Фостър. Знаеш ли за коя песен си мисля в момента?

Тя, разбира се, не знаеше. Той каза:

— Започва така: „Мечтая си за Джийни с коса с цвета на кестен…“

Тя паркира колата. Три месеца след тази среща Рийд беше мъртъв, а тя бременна, помисли си тъжно. И когато срещна доктор Конърс в тази църква и чу, че уреждал осиновявания, това бе като дар Божи, като небесно знамение, което й подсказа какво да направи.

Имаше нужда от този дар Божи и сега. Отново.

Джейк Перкинс преброи присъстващите на службата около гроба на Алисън Кендал. Бяха тридесет. Другите очевидно бяха предпочели да отидат направо на закуската. Той не ги упрекваше. Виновен беше дъждът. Краката му бяха подгизнали в меката, мокра трева. Няма нищо по-лошо от това да умреш в дъждовен ден, помисли си и си напомни да запише тази мъдра мисъл по-късно.

Кметът също не присъстваше, но директорът Доунс, въз пял вече щедростта и таланта на Алисън Кендал, сега предлагаше да прочетат молитва, която със сигурност щеше да задоволи всеки, с изключение на някой заклет атеист, ако случайно такъв бе сбъркал да дойде на службата.

Тя може и да е била талантлива, мислеше си Джейк, но всъщност щедростта й бе довела всички тези хора на гроба, с риск да си навлекат пневмония. Сещаше се обаче за един човек, който не е рискувал. Джейк се огледа още веднъж, за да бъде сигурен, че не е пропуснал присъствието на Лора Уилкокс. Не, тя определено не бе дошла. Всички останали обаче бяха тук. Джийн Шеридан стоеше близо до Доунс и без съмнение беше искрена в скръбта си. На няколко пъти попи сълзите си с кърпичка. Всички останали изглеждаха така, сякаш се молеха директорът да свърши по-бързо, за да влязат на сухо и да си поръчат „Блъди Мери“.

— Нека си спомним за нейните съученички и приятелки, които също спят вечния си сън — продължи тъжно Доунс. — Катерин Кейн, Дебра Паркър, Синди Ланг и Глория Мартин. Випускът, завършил преди двадесет години, създаде много преуспели хора, но никога преди него не е имало випуск с толкова много преждевременно отишли си от този свят.