Мери Кларк: Нощта на бухала

— Няма значение — отвърна Сам. — Не си могъл да знаеш тогава, че бухалът е символ и означава нещо. Доктор Шеридан е права. Ако не бе заподозрял, че Лора може да е в онази къща, те всички щяха да са мъртви. А сега да влизаме, за да не ни заемат масата. — Той се поколеба за миг и въздъхна. — Ти също ела с нас, Джейк.

Алис стоеше до него и бе видимо развълнувана. Сам забеляза, че изявлението на Джейк силно я разтърси.

— Сам, миналата седмица, на годишнината на Карън, намерих метален бухал на гроба й — рече тихо тя. — Оставих го вкъщи, върху старинния шкаф до камината.

— Точно това беше! — извика Сам. — Опитвах се да си спомня какво видях там, бе нещо, което ме обезпокои. Сега вече знам какво е било.

— Гордън Амори трябва да е бил човекът, който го е оставил — рече тъжно Алис.

Сам я прегърна, докато вървяха към бара. Денят беше ужасен за нея. Бе й съобщил признанието на Бухала пред Лора, че е убил Карън по погрешка, случайно. Алис бе потресена да научи, че дъщеря й е била убита само защото случайно се бе върнала онази нощ у дома. Но каза, че поне сега облаците на подозрението над Сайръс Линдстром са се разсеяли и делото може да бъде приключено.

— Ще взема този бухал, когато те изпратя до вас тази вечер — обеща Сам. — Не искам да го виждаш никога вече.

Седнаха на масата.

— Това е край на делото и за теб, нали Сам? — попита Алис. — Цели двадесет години ти не се отказа да търсиш убиеца на Карън.

— В този смисъл делото е приключено. Но се надявам, че ще ми позволиш да те навестявам от време на време, както и преди.

— И по-добре да го правиш, Сам. Ти ми помагаше да живея през тези двадесет години. Не можеш да ме изоставиш точно сега.

Джейк тъкмо се канеше да седне до Джийн, когато почувства леко потупване по рамото.

— Може ли, млади момко?

Марк Флайшман зае мястото му.

— Минах край болницата да видя Лора — обясни той на Джийн. — Чувства се по-добре, макар че емоционално е в срив. Но съм сигурен, че ще се оправи. — Той се засмя. — Каза, че ще се радва, ако аз поема терапията й.

Джейк седна от другата страна на Джийн.

— Вярвам, че ако не друго, то този мъчителен епизод ще се окаже повратна точка в кариерата й — рече той сериозно. — При цялата тази реклама, която й направиха медиите, ще я засипят с предложения. Това е шоубизнесът.

Сам го погледна. Господи, това хлапе вероятно беше право, помисли си. И при тази мисъл реши вместо чаша вино да си поръча двоен скоч.

Джийн бе научила от Сам, че Марк е обикалял града, опитвайки се да я намери, а след това, когато Сам му се обади, дотърча в болницата, където Мередит, Лора и тя бяха отведени. Беше си тръгнал едва след като го увериха, че ще я изпишат съвсем скоро. Не беше го виждала, нито говорила с него целия ден. Сега го гледаше право в очите. Нежността, която извираше от погледа му, я накара да се почувства засрамена, защото се бе усъмнила в него и не му бе вярвала. В същото време бе дълбоко трогната.

— Извинявай, Марк — рече тя. — Ужасно съжалявам.

Той взе ръката й в своята. Същият жест, с който преди няколко дни я бе успокоил и бе накарал в живота й да засвети светлинната, която от дълго време бе угаснала.

— Джийни — усмихна се топло Марк. — Не съжалявай. Имам намерение да ти дам възможност да ми се реваншираш. Обещавам ти го.

— Ти през цялото време ли подозираше Гордън? — попита го тя.

— Истината е, че под повърхността на официалния живот на всички наши приятели, да не говорим за председателя на организационния комитет, са се крили и са ставали много други неща. Джак Емерсън може да е хитър бизнесмен, но аз не бих му вярвал нито за секунда след всичко, което научих за него. Баща ми разказа, че е известен като женкар и заклет пияница, въпреки че не било известно да е проявявал физическа агресивност. Всички са почти сигурни, че той е запалил онази сграда преди десет години. Едно от доказателствата е, че в нощта на пожара пазачът, на когото вероятно е платил, е извършил необичайна разходка из цялата сграда, за да се увери, че никой не е останал в нея. Това е подозрително само по себе си, но то предполага, че Емерсън не е искал да убие някого. За кратко време съвсем искрено вярвах, че Роби Брент е човекът, убил момичетата от вашата маса. Помниш ли какво грубо и брутално хлапе беше! И на вечерята се държа така отвратително, та ме накара да мисля, че е в състояние да нанесе не само емоционална, но и физическа рана. Прочетох отзиви за него в интернет. Признава пред журналиста за страха си от бедността и твърди, че има пари, заровени из цялата страна в земя, която притежава, но е регистрирана на измислени имена. Беше цитиран, че е казал: „Аз бях изтърсакът в умното си интелектуално семейство и в училище ме смятаха за тъпак“. Казва, че е изучил изкуството да разсмива и да се подиграва, защото постоянно е бил обект на гаври и язвителни шеги. Завършва интервюто с думите, че мрази всичко и всички в този град.