Мери Кларк: Нощта на бухала

След което затвори очи и натисна спусъка.

При звука от изстрела Сам блъсна вратата с крак и тя се отвори. Заедно с Еди Заро и двамата полицаи, той нахлу в стаята.

Тялото лежеше на пода, а до него бе оръжието. Беше паднал назад, така че маската все още стоеше на лицето му, а кръвта се процеждаше през нея.

Сам се наведе, дръпна маската и погледна лицето на мъжа, който бе отнел живота на толкова много невинни хора. В смъртта следите от пластичните операции бяха съвсем ясно забележими, а чертите, които неизвестният хирург се бе опитал да направи привлекателни, сега изглеждаха изкривени и отблъскващи.

— Ама че работа — рече Сам. — Гордън Амори беше последният, когото бих заподозрял като Бухала.

Тази вечер Джийн вечеря с Чарлз и Гано Бъкли в дома на Крейг Майкълсън. Мередит се бе върнала в Уест Пойнт.

— След като докторът я прегледа, тя настоя да се завърне още днес — обясни генерал Бъкли. — Продължава да се притеснява за изпита си по физика утре сутринта. Мередит е много дисциплинирано дете. От нея ще стане отличен войник.

Опитваше се да не показва колко е бил отчаян и уплашен, когато бе разбрал, че единственото му дете е на крачка от смъртта.

— Като богинята Минерва, тя е излязла напълно въоръжена от челото на баща си — рече Джийн. — Абсолютно същото би направил и Рийд.

След което потъна в мълчание. Все още чувстваше неописуемата радост, когато полицаят отвърза ръцете й и тя успя да вземе детето си в прегръдката си. Все още можеше да чуе шепота на Лили.

— Джийн, майко.

Заведоха ги в болницата на преглед. Там Лили и тя седяха една до друга и говориха, започвайки почти от времето преди двадесет години.

— Все си представях как изглеждаш — сподели Лили. — Мисля, че представата ми напълно се покрива.

— Аз също. Ще трябва да се науча да те наричам Мередит. Красиво име, харесва ми.

Когато докторът реши да ги изпише, призна:

— Повечето жени след подобно премеждие щяха да са на успокоителни. Вие двете сте истински героини.

Преди да си тръгнат, се отбиха в стаята на Лора. Тя беше сериозно обезводнена и затова я бяха сложили на системи. Спеше.

Сам се бе върнал в болницата, за да ги отведе в хотела. Но в момента, в който влязоха във фоайето, пристигна семейство Бъкли.

— Мамо, татко! — извика Мередит и Джийн с тъжна завист, но и с разбиране видя как се хвърли в прегръдките им.

— Джийн, ти си й дала живота и ти днес го спаси — рече през сълзи Гано Бъкли. — Отсега нататък винаги ще бъдеш част от нейния живот.

Джийн погледна хубавата двойка, която седеше на масата срещу нея. Двамата наближаваха шестдесет години. Чарлз Бъкли имаше стоманеносива коса, проницателни очи, решително лице, но властният авторитет, който излъчваше, се смекчаваше от очарователните му маниери и топлата усмивка. Гано Бъкли беше деликатна, хубава дребна жена, която бе имала кратка кариера като концертираща пианистка, преди да стане съпруга на военен.

— Мередит свири прекрасно — обясни тя на Джийн. — Нямам търпение да я чуеш.

Тримата щяха да посетят Мередит във военната академия в събота следобед. Те бяха нейните майка и баща, помисли си Джийн. Те бяха хората, които я бяха отгледали, бяха се грижили за нея и я обичаха. Те бяха създали прекрасната млада жена, която Лили беше днес. Но поне сега и тя ще има място в живота й. В събота ще я заведе на гроба на Рийд и ще й разкаже за него. Тя трябва да знае какъв забележителен човек беше баща й.

Вечерта беше изпълнена с горчива сладост и Джийн знаеше, че семейство Бъкли ще я разберат, когато веднага след кафето си тръгна, оправдавайки се с изтощението.

Крейг Майкълсън я остави в десет часа в хотела и там тя видя Сам Дийган и Алис Съмърс, които я чакаха във фоайето.

— Решихме, че може би ще искаш да изпиеш едно питие с нас преди лягане — рече Сам. — Въпреки нашествието от продавачи на крушки успяха да запазят една маса и за нас в бара.

Със сълзи на благодарност Джийн местеше поглед от единия към другия. Те разбираха колко тежка е била срещата за нея. В този момент забеляза Джейк Перкинс близо до рецепцията. Махна му с ръка и той дотича тутакси.

— Джейк — обърна се развълнувано към него Джийн. — Днес следобед бях толкова не на себе си, че не помня дали ти благодарих. Ако не беше ти, нито Мередит, нито Лора, нито аз щяхме да сме живи сега. — Тя го прегърна и целуна по бузата.

Джейк беше трогнат.

— Доктор Шеридан, щеше ми се да бях малко по-умен. След като видях бухалите на шкафа близо до тялото на Амори, казах на господин Дийган, че намерих един върху гроба на Алисън Кендал. Ако му бях съобщил това по-рано, може би щяха да вземат мерки и да ви дадат охрана.