Мери Кларк - Сърце назаем

— Госпожо Уолъс, наближава времето за обедната почивка в дванайсет и половина. Закривам заседанието до един и половина.

Идеално, помисли си Емили. Сега криминалното минало на Джими щеше да се отдели в известен смисъл от показанията му за Олдрич. Благодаря, господин съдия.

С безизразно изражение тя изчака на масата на обвинението да върнат Истън в арестантската килия до офиса на шерифа, а съдебните заседатели да напуснат помещението. После бързо се отправи към кабинета на Тед Уесли. Той бе присъствал в съдебната зала тази сутрин и Емили искаше да чуе мнението му за разпита й на Истън.

Откакто съобщиха за номинирането му за главен прокурор на Съединените щати, около него имаше голям медиен интерес и отзивите като цяло бяха изключително благоприятни. Защо да не са, помисли си Емили, докато бързаше по коридора. Тед бе добър юрист и беше активен в републиканските среди, преди да стане прокурор.

При влизането в кабинета му видя куп вестникарски изрезки по бюрото. Дори за миг не се усъмни, че са за номинирането му. Доброто настроение се четеше по лицето му.

— Емили — посрещна я той възторжено. — Ела насам. Виж какво пишат.

— О, вече прочетох повечето. Представят те чудесно. Поздравления.

— И ти не се справяш лошо. Почти ме измести от първите страници с великолепния начин, по който водиш делото.

Беше поръчал да донесат сандвичи и кафе и сега отвори пакета.

— Поръчах ти сандвич от ръжен хляб с шунка и швейцарско сирене. И кафе без захар. Добре ли е?

— Идеално. — Тя взе сандвича.

— Тогава седни и се отпусни за няколко минути. Искам да поговорим.

Емили точно беше започнала да разопакова сандвича. Има нещо, помисли си тя и погледна въпросително Тед.

— Емили, ще ти дам съвет. Не желаеш да се огласява и дори да се обсъжда фактът, че преди две години и половина ти претърпя сърдечна трансплантация. Всички в службата знаят за операцията, защото отсъства по болест няколко месеца. Но поради твоето мълчание относно подробностите вероятно единствено аз съм наясно, че става въпрос за трансплантация.

— Така е — съгласи се Емили тихо, докато отваряше пакетчето горчица. — Тед, знаеш как ме съсипа смъртта на Марк. Не бях на себе си. Хората бяха изключително мили, но се задушавах от съчувствието им. По-малко от година след това се наложи да ми сменят аортната клапа. Пак се стигна до огромно съчувствие. Всички очакваха да отсъствам поне три месеца. Клапата обаче поддаде бързо и възникна необходимост от трансплантация. Извадих късмет, че веднага се намери донор. Върнах се тихичко в болницата и уведомих само няколко души, включително и теб, какво е истинското положение.

Тед се наведе напред и я изгледа с огромна загриженост.

— Емили, напълно разбирам защо не ти се говори за това. Помня реакцията ти, когато преди шест месеца те попитах дали се чувстваш достатъчно добре, за да поемеш този случай. Съзнавам, че не желаеш да те приемат за крехка в каквото и да е отношение. Но да погледнем фактите: занимаваш се с изключително нашумял случай и започваш да ставаш много известна. Всяка вечер в „Съдилища“ се занимават с процеса и постоянно се споменава името ти. Говорят за теб. Въпрос на дни е да започнат да ровичкат и, повярвай ми, ще разберат за операцията. Така ще наблегнат на човешкия елемент. С трансплантацията и смъртта на Марк в Ирак ще си примамка за таблоидите, но предполагам, че ще се държат добре с теб.

Емили отпи от кафето.

— Съветът ти, Тед?

— Бъди готова. Очаквай въпросите и не допускай да те разстройват. Харесва ти или не, станала си обществена фигура.

— О, тази мисъл ми е непоносима — призна Емили. — Никога не съм искала да говоря за това. Знаеш, че някои мъже в службата правят доста тежък живота на колежките си.

Особено мъже като братовчед ти, добави тя наум.

— Емили, възхищавам се от това, че никога не си искала по-снизходително отношение заради здравословното ти състояние.

— Има и още нещо — добави Емили тихо. — Марк не очакваше да умре. Беше напълно убеден, че ще се върне вкъщи. Имаше толкова планове какво ще правим до края на живота си. Дори обсъждахме какви имена ще изберем за децата си. Сега постоянно си давам сметка, че съм жива благодарение на смъртта на друг. Който и да е — мъж или жена, — този човек е имал планове и надежди за бъдещето. Така и не успях да приема това с леко сърце.

— Разбирам. Но помни съвета ми: бъди готова да те разпитват.

Емили отхапа от сандвича и се насили да се усмихне.