Мери Кларк - Сърце назаем

— Отишли сте в апартамента му и той ви е дал пет хиляди долара, за да убиете Натали Рейнс?

— Да. И ми обясни, че тя живее в Ню Джърси, както и какво е разписанието й в театъра.

— Можете ли да опишете апартамента, господин Истън?

— На петнайсетия етаж е. Много луксозен. Има само два апартамента на етажа и голяма площадка. Всекидневната е боядисана в белезникаво и има голяма мраморна камина с инкрустации. Килимът е ориенталски, в синьо и червено. Помня, че имаше тапициран в синьо диван пред камината и два стола без странични облегалки от двете му страни. Имаше по-малък диван под прозореца и много картини по стените.

— Колко дълго останахте там?

— Не много. Той дори не ме покани да седна. Беше изключително нервен. Отвори чекмеджето на малка масичка до дивана, извади пари и отброи пет хиляди долара.

— Вие какво направихте след това?

— Попитах как ще получа остатъка от парите, след като свърша работата. Той отговори, че ченгетата вероятно ще го разпитват, когато открият тялото, затова седмица след погребението ще ми звънне от някое хотелско фоайе, за да си уговорим среща в киносалона на Петдесет и седма улица и Трето Авеню.

— Това беше уговорката ви при раздялата с Грег Олдрич?

— Да. Но после размислих. Ставаше въпрос за Натали Рейнс. Толкова е известна, че ако нещо й се случи, ще се вдигне много шум и ченгетата ще са навсякъде. Сигурно щях да прекарам остатъка от живота си в затвора. Искам да кажа, че дори когато взимах петте хиляди, си мислех, че едва ли ще го направя. Не съм убиец.

— Как съобщихте на господин Олдрич, че няма да го направите?

— Написах му писмо и обясних, че не съм подходящият човек за такава работа, но съм му благодарен за невъзвръщаемия аванс.

Избликът на смях в съдебната зала вбеси съдията и той отново призова към ред. Емили продължи:

— Какво направихте с петте хиляди долара, господин Истън?

— Както обикновено, пропилях всичко на комар.

— Кога изпратихте писмото, с което се отказвахте от сделката?

— Сутринта на дванайсети март. Изпратих го в апартамента на господин Олдрич. Пуснах го в пощенската кутия близо до пансиона си в Гринуич Вилидж.

— Защо му писахте?

— Защото ми каза да не му звъня по телефона. Бил сбъркал, когато ми звъннал онзи път. Бях сигурен, че ще получи писмото. Нали знаете какво казват? „Нито дъжд, нито пек, нито тъмните доби на нощта ще попречат на пощальона да разнесе предоставените му писма“. Изпитал съм го на гърба си, защото сметките ми винаги пристигат.

Джими не се въздържа и се обърна ухилен към съдебните заседатели с надеждата да са оценили шегата му. Знаеше, че попиват всяка негова дума, и се радваше, че поне този път не той е подсъдим.

— Писмото, с което се отказвахте да убиете Натали Рейнс, е било пуснато на дванайсети март — уточни Емили и също се обърна към съдебните заседатели.

Надяваше се да пресметнат правилно. Грег Олдрич трябваше да е получил писмото в петък, тринайсети, или в събота, четиринайсети.

Надяваше се да помнят и какво им каза във встъпителното си слово: в петък вечерта, на тринайсети, той е отишъл да гледа последното представление на Натали, а свидетелите твърдяха, че е седял с каменно изражение на последния ред и не се е присъединил към овациите накрая. В събота, на четиринайсети, е наел кола и е последвал съпругата си до Кейп Код.

Направи дълга пауза, преди да погледне съдия Стивънс и да добави:

— Нямам повече въпроси.

Ричард Мур се изправи бавно. През следващите два часа, след като накара Джими Истън да повтори дългото си криминално досие, той започна да атакува показанията му. Но с всеки следващ отговор на Джими обвинението става все по-убедително, помисли си Емили със задоволство.

Мур се опитваше да придаде друг смисъл на това, че Грег се е срещнал с Джими във „Винис на Бродуей“, че е звъннал на Натали в негово присъствие, че случаен познат — Уолтър Робинсън — е коментирал изпълнението й в „Трамвай Желание“ и че малко след това Грег е звъннал на Джими по мобилния си телефон.

Но колкото и опитен защитник да беше, Ричард Мур не успя да разколебае Джими, нито да го хване в противоречие. Когато попита: „Не е ли факт, че с Грег Олдрич сте водили само неангажиращ разговор за спорт?“ Джими отвърна: „Ако искането му да убия жена му според вас е неангажиращо, тогава — да.“ На въпроса на Мур: „Как така в шумен бар е възможно да се чуе какво е казала Натали Рейнс на Грег?“ Джими отвърна: „Актриса е. Знае как да изнася гласа си. Истинско чудо е, че всички в бара не я чуха как крещи.“ Джими страшно се забавлява, помисли си Емили. Разтапя се от удоволствие, че е в светлината на прожекторите. Притесняваше я неговата бъбривост. Силно раздразненият вече съдия Стивънс постоянно му напомняше да се ограничава до конкретни отговори на поставените въпроси.