Мери Кларк - Сърце назаем

— Колкото до телефонното обаждане на Грег Олдрич — докато сте били на бара, сте му казали, че сте си забутали някъде телефона, нали? Не е ли факт, че сте го помолили да ви набере, за да звънне телефонът ви и така да го откриете? Не се ли случи точно това?

— В никакъв случай. Никога не губя телефона си. Държа го прикрепен към колана. Казах ви, че ми звънна, докато си миех ръцете в тоалетната.

Емили най-много се тревожеше от разказа на Джими за посещението му в апартамента, защото намираше тази част на обвинението за най-слаба. Портиерът не го беше видял икономката — също. Беше неговата дума срещу думата на Грег.

В редица списания бяха публикувани интервюта с Натали в апартамента, когато живееше там в някои имаше и снимки на дневната. Емили не се съмняваше, че Мур ще се възползва от тях, за да докаже, че информацията за разположението на апартамента и обзавеждането на всекидневната е широко достъпна.

Точно такава беше стратегията на Мур. Той показа на Истън няколко страници с фотографии на стаята и го помоли да опише пред съдебните заседатели какво вижда.

Описанието му съвпадна дума по дума с онова, което каза, че си спомня от всекидневната при посещението си там.

— Срещнали сте се с Грег Олдрич случайно в бар — оряза го Мур. — Знаели сте коя е съпругата му. След убийството сте скалъпили история, за да я пробутате следващия път, когато ви заловят да крадете. Не е ли така? — С презрително изражение и подигравателен тон Мур продължи: — Сега прочетете на глас подчертаните изречения в тази статия за Грег Олдрич и Натали Рейнс.

Подаде на Джими страница от „Венити Феър“.

Съвършено безразличен към обвиненията на Мур, Истън извади очила за четене.

— Очите ми не са каквито бяха — обясни той. Прочисти си гърлото и зачете на глас: — „Нито Грег, нито Натали имат желание прислугата да живее с тях. Икономката им пристига в осем сутринта и си тръгва в три и половина. Ако не излизат на вечеря, се хранят в клуба, който се намира в жилищната им сграда, или поръчват да им донесат храна оттам.“ — Истън остави страницата и попита Мур: — И какво?

— Всеки, който прочете тази статия, ще знае, че икономката ще си е тръгнала преди четири — времето, когато твърдите, че сте били в апартамента на Олдрич.

— Да не мислите, че чета „Венити Феър“? — попита Джими недоумяващо.

Присъстващите се засмяха и съдията пак ги смъмри и заплаши следващия път да покаже на пристава кой се смее, за да бъде изведен от залата.

Финалният удар върху опитите на Мур да представи Джими като лъжец дойде, когато го подкани да разгледа снимките на дневната и да каже дали на тях вижда всичко онова, което твърди, че е видял при посещението си.

Джими поклати бавно глава, но изведнъж заговори:

— Чакай малко. Виждате ли малката маса до дивана? — Посочи я. — Оттам Олдрич извади парите, които ми даде. Не знам дали още скърца, но определено се чу страхотно стържене, когато отвори чекмеджето. Помня, че се зачудих защо не го смаже.

Емили погледна към Грег Олдрич.

Той бе толкова силно пребледнял, че тя се запита дали няма да припадне.

Зак бе излъгал Емили, че работното му време е променено. Следователно тя не биваше да вижда нито него, нито колата му, когато се връщаше от съда. А сега, по време на процеса, заседанията приключваха в четири часа и тя се прибираше рано — между пет и половина и шест. Значи след работа той трябваше да се мотае навън, докато се стъмни, и да се надява да не го зърне как вкарва колата в гаража.

Още една причина да негодува срещу нея.

Скоро след като й върна ключа, тя постави резе на вратата на задната веранда. Откри го, когато след около седмица се опита да се промъкне в къщата й. Обади се в склада да каже, че е болен. Копнееше отново да докосва вещите на Емили. Пробва да проникне в дома й една сутрин, след като тя излезе, но новото резе му попречи. Тя беше прекалено тъпа да съобрази, че с направил ключ и за входната й врата. Само че той се страхуваше да се възползва от него. Съзнаваше колко рисковано е да го видят на предната й веранда. Псе ще се намери някой любопитен съсед да го забележи.

Единственият жив контакт, който имаше с нея засега, беше да я слуша какво говори сутрин на Бес в кухнята. Обмисляше идеята да постави микрофони и дори камери на няколко места из дома й, но си даваше сметка за опасността. Достатъчно бе тя да намери дори една камера, за да докара на мига цял взвод специалисти от службата си да претърсят из основи къщата. Беше почти сигурен, че не е забелязала миниатюрния микрофон в шкафа над хладилника. Не попадаше в полезрението й.