Мери Кларк - Сърце назаем

Две седмици по-късно тя се обади.

Така започна главозамайваща романтична връзка, чиято кулминация беше в църквата „Сейнт Малачис“ — три месеца след първата им среща. Дотогава вече беше станал неин импресарио.

През четирите години заедно направих всичко възможно да й помогна да направи своя голям удар, помисли си Грег. Но нима не подозирах, че бракът ни няма да издържи?

Заобиколи езерото и пое на юг.

Доколко опитите ми да се съберем бяха свързани с истинската любов и доколко бяха просто идея фикс, питаше се той. Наистина бях обсебен от нея. Но бях обсебен и от идеята да си върна онова, което някога имах: съпруга, която ме обича, добра майка за Кати. Не исках да загубя Натали и да започна отначало.

Не исках Натали да зареже кариерата си, а това неизбежно щеше да стане. Лео Карнс е чудесен импресарио, но щеше да се опита да се възползва от нея. Също като първия й импресарио.

Защо я последвах до Кейп Код? Какво си въобразявах? Какво си мислех сутринта, когато тя умря?

Без да си дава сметка, Грег беше стигнал до южната част на Сентрал Парк и отново се отправи на север.

Когато се върна в апартамента, завари Кати облечена и силно притеснена.

— Татко, седем и половина е. Трябва да тръгнем след десет минути. Къде беше?!

— Седем и половина! Кати, извинявай. Бях се замислил. Загубих представа за времето.

Бързо си взе душ.

Така е станало и сутринта, когато Натали е умряла, помисли си той. Загубил съм представа за времето и не съм ходил с колата до Ню Джърси както не ходих и сега.

За пръв път беше убеден в това.

Почти убеден.

В девет часа Емили призова първия от двамата си надеждни свидетели. Еди Ши, представител на „Веризон“, потвърди, че според тяхната документация е имало обаждане от мобилния телефон на Грег Олдрич до Натали Рейнс в 6:38 вечерта на 2 март преди две години и половина имало и обаждане до Джими Истън в 7:10 същата вечер.

Вторият свидетел беше Уолтър Робинсън — познатият на Грег, заговорил го във „Винис на Бродуей“. Той потвърди, че Истън е седял до Олдрич на бара, когато Робинсън напусна свидетелската скамейка, Емили се обърна към съдията:

— Ваша чест, това е всичко засега.

Съдебната зала е препълнена, отбеляза тя, докато сядаше на мястото си. Разпозна някои лица сред публиката хора, за които често пишеха в светската рубрика на „Ню Йорк Поуст“. Както обикновено, процесът в съдебната зала се записваше. Предния ден в коридора я спря Майкъл Гордън, водещият на „Съдилища“. Поздрави я за представянето й в съда и я покани за гост в предаването си, след като процесът приключи.

— Няма да отговоря в момента — усмихна се тя.

По-късно Тед Уесли я увери, че ще е добре за кариерата и репутацията й да се появи в предаване с национален обхват.

— Емили, ако позволиш да ти дам един полезен съвет: при всяка възможност се възползвай от подобна публичност.

Ще видим, помисли си тя и се извърна към масата на защитата. Грег Олдрич, облечен с добре скроен тъмносин костюм, бяла риза и вратовръзка в бяло и синьо, не бе така блед като предния ден и тя се запита дали е ходил да тича. Днес изглеждаше и по-самоуверен. Чудно защо, помисли си тя, но усети лек страх.

Днес дъщеря му Кати седеше на първия ред, точно зад баща си. Емили знаеше, че е на четиринайсет, но изглеждаше някак странно зряла. Седеше много изправена, а русата й коса падаше плавно по раменете. Толкова красиво момиче, помисли си Емили за сетен път. Дали прилича на майка си?

— Господин Мур, призовете първия си свидетел — разпореди съдия Стивънс.

През следващите три часа Мур призоваваше свои свидетели. Първа бе Лорета Луис — съседка на Грег като юноша.

— Не може да си представите по-симпатичен млад човек — уверяваше ги тя искрено, а гласът й потреперваше от вълнение. — Правеше всичко за болната си майка. Винаги се държеше отговорно. Помня как една зима сградата ни остана без електричество и той обиколи всички апартаменти — общо двайсет — тропаше на вратите и раздаваше свещи, дори си даде труда да провери дали ни е топло. На следващия ден майка му ми разказа, че взел завивките от своето легло, за да ги занесе на госпожа Шелхорн, защото нейните били изключително тънки.

Една от бившите бавачки на Кати увери съдебните заседатели, че никога не е виждала по-всеотдаен баща.

— Повечето семейства с двама родители не отделят толкова време и не обсипват детето си с толкова любов, колкото господин Грег отдаваше на Кати — заяви тя. Беше работила в семейството четири от петте години, през които Натали и Грег бяха женени. — Натали беше по-скоро приятелка, а не майка на Кати. Когато беше вкъщи, я оставяше да стои до късно, а ако пишеха заедно домашно, беше склонна да й подскаже отговора, вместо да я остави да се поти над задачата. Грег й казваше да не прави така, но не се сърдеше.