Мери Кларк - Сърце назаем

Новият импресарио, нает от Натали преди смъртта й — Лео Карнс, беше изненадата на защитата. Присъстваше в списъка на потенциалните свидетели, но Емили не очакваше Ричард да го призове. Карнс обясни, че мнението му относно развитието на кариерата на Натали е коренно различно от това на Грег.

— Натали беше на трийсет и седем — уточни той. — Номинираха я за наградата на Академията за най-добра женска роля, но се случи три години преди това. Пиесите на Тенеси Уилямс не са толкова посещавани, че Натали да се задържи дълго в светлината на прожекторите. Тя имаше нужда от нови роли, за които да се пише в пресата. Бях убеден, че само така няма да я забравят. Беше великолепна актриса, но на всички е известно, че станеш ли на четирийсет, в шоубизнеса това е началото на края, ако не си извоювал челни позиции.

— Като импресарио на Натали Рейнс, вие сте изместили Грег Олдрич. Той проявявал ли е враждебност спрямо вас? — попита Мур.

— Не. Никога. Единственото ни разминаване с Грег беше по отношение на това как да се развива кариерата на Натали.

— Дотогава съперничили ли сте си с него за клиент?

— В миналото двама мои клиенти се прехвърлиха при него. После един негов дойде при мен. И двамата сме наясно с играта. Грег е превъзходен професионалист.

Секретарката на Грег — Луиз Пауъл — даде показания, че когато в офиса е ставало напечено, той нито веднъж не е изпуснал нервите си.

— Дори не съм го чувала да повишава тон — заяви тя. По отношение на връзката му с Натали каза следното: — Беше луд по нея. Знам, че често й се обаждаше, след като се разделиха, но той правеше същото и когато бяха женени. Веднъж тя ми сподели колко й е приятно, че е толкова грижовен. Според мен той я търсеше, за да я увери, че все още е загрижен за нея. Натали жадуваше за внимание и Грег знаеше това.

В дванайсет и десет Пауъл напусна свидетелската скамейка. Съдия Стивънс попита Мур има ли още свидетели.

— Моят следващ и последен свидетел, Ваша чест, е Грег Олдрич.

— В такъв случай прекратявам заседанието. Ще продължим в един и половина — отсече съдията.

Свидетелите му са доста добри, призна Емили. През обедната почивка отнесе сандвич и кафе в кабинета си и затвори вратата. Даде си сметка, че изпитва емоционален спад. Уж бях тръгнала да го унищожа, а в момента изпитвам жал към него, помисли си тя. Любящ син, грижовен самотен баща, който е имал втори шанс да изгради щастието си, а той му се е изплъзнал.

Да съобразява работата си така, че да е възможно най-дълго с дъщеря си… Това не съвпада с представата ми за импресариото плейбой, която имах.

Ако с Марк бяхме получили благословията да имаме дете, то щеше ли да ме гледа така, както Кати Олдрич гледа баща си? Тя определено го познава по-добре от всеки друг на този свят.

Сандвичът изведнъж й се стори като мукава. Такава ли е храната в затвора? Вчера, след като отведоха Джими обратно в затвора, пазачът й разказа за претенциите му да получи по-голяма чаша кафе и повече горчица.

Чудесно се справи като свидетел, помисли си Емили, но пък какъв чешит е!

Когато Джими спомена скърцащото чекмедже, Грег Олдрич сякаш щеше да припадне. Тази информация затвърди правдоподобността на показанията на Истън. Тя беше първият пирон в ковчега и предопределяше съдбата Грег.

Налудничавият въпрос, който не даваше мира на Емили, беше: защо Грег Олдрич пребледня така, когато Джими заговори за чекмеджето. Дали защото разбираше, че с него е свършено, или защото му се струваше невероятно Истън да помни такава незначителна подробност?

Аз щях ли да запомня подобно нещо, питаше се Емили, като си представи как Истън стои в дневната на апартамента на Парк Авеню, договаря се да извърши убийство и алчно чака да му връчат петте хиляди долара.

Накрая сви нетърпеливо рамене, за да се отърси от тези въпроси, и взе бележките, по които щеше да води кръстосания разпит на Грег Олдрич.

Стъпка по стъпка Ричард Мур накара Грег Олдрич да преразкаже историята на живота си: израснал в Джърси Сити, преместил се в Манхатън след смъртта на майка си, постигнал успехи като театрален импресарио, първият му брак, смъртта на съпругата му, женитбата с Натали.

— Били сте женени четири години, нали? — попита Мур.

— Всъщност близо пет. Бяхме разделени от година, но не и разведени, когато Натали умря.

— Как бихте описали взаимоотношенията ви?

— Като много щастливи.

— Тогава защо се разделихте?

— Изборът направи Натали, не аз — обясни Грег с равен тон. Говореше сдържано, но овладяно. — Тя прецени, че бракът ни не върви.