Мери Кларк - Сърце назаем

Седемдесет и пет процента! Не можеше да повярва. Седемдесет и пет процента!

Кадър от процеса показа как Емили Уолъс се е вторачила в него. Изражението на неодобрение и презрение го накара да се свие, както и в съдебната зала. Всички, които гледаха програмата, виждаха същото. Невинен до доказване на противното, помисли си той с горчивина. Тя доста добре се справяше със задачата да докаже, че е виновен.

Като се изключи очевидното при дадените обстоятелства, нещо у Емили Уолъс го безпокоеше. Един от участниците в „Съдилища“ нарече поведението й „театрално“. Прав е, помисли си Грег, затвори очи и намали звука. Бръкна в джоба си и извади един от сгънатите листове, върху които нахвърляше бележки по време на процеса. Беше правил някои сметки. Километражът на взетата под наем кола показваше 23 300, когато я взе, а при връщането отчетоха, че е навъртял 900 километра. Осемстотин отидоха от Манхатън до Кейп Код и обратно. От събота следобед до неделя вечер снова пет пъти между мотела в Хаянис и дома на Натали. Около петнайсет километра в двете посоки. Значи е навъртял към седемдесет и пет.

Оставаха достатъчно километри, за да отиде до дома на Натали в понеделник сутрин, да я убие и да се върне в Манхатън навреме.

„Възможно ли е да съм го направил? Кога съм тичал повече от два часа? Толкова ли съм бил не на себе си, че да не помня, че съм ходил там? Възможно ли е да съм я оставил да умре от загуба на кръв?“

Отвори очи и усили звука. Бившият му добър приятел Майкъл Гордън казваше:

— Утре вероятно ще е взривоопасно в съда, когато ключовият свидетел на обвинението, Джими Истън, ще обясни, че е бил нает от Грег Олдрич да убие съпругата му, актрисата Натали Рейнс.

Грег изключи телевизора и допи питието.

— Ваша чест, щатът призовава Джеймс Истън.

Вратата към килията на задържаните се отвори.

Появи се Истън и придружен от двама полицаи от двете страни, бавно се отправи към свидетелската скамейка. Докато го гледаше, Емили се сети за любима реплика на баба си: „От ухото на шопар не става копринена чантичка“.

Джими беше облечен в тъмносиния костюм, бялата риза и синята щампована вратовръзка, лично избрани от нея за явяването му в съда. Въпреки възраженията му тя го накара да се подстриже при бръснаря на затвора, но дори и така, Истън продължаваше да прилича на престъпник, какъвто си беше.

От многократните си явявания в съда той беше наясно какво следва. Спря, когато стигна непосредствено пред свидетелската скамейка. Съдия Стивънс поиска да чуе цялото му име и след това буква по буква — фамилията:

— Джеймс Истън. И-С-Т-Ъ-Н.

— Сър, положете ръка върху Библията, за да се закълнете.

Благочестивото изражение на Джими, когато се закле да говори истината, само истината и нищо друго, освен истината, предизвика весело шушукане в залата.

Чудесно, няма що, помисли си Емили. Молеше се съдебните заседатели да не проявят предубеждение към възловия й свидетел.

Съдия Стивънс удари рязко с чукчето и предупреди, че ако някой наруши реда в залата по време на показанията на свидетеля, ще бъде отстранен незабавно и ще му бъде забранено да присъства на следващите заседания.

Джими се настани на свидетелската скамейка и Емили пристъпи към него бавно, със сериозно изражение. Тактиката й беше да го накара да разкаже първо за криминалното си минало и за постигнатото между двамата споразумение. Беше говорила за тези неща при встъпителната си пледоария и сега искаше да извади на бял свят всички подробности. Надяваше се така да убеди съдебните заседатели, че е откровена с тях и че на този свидетел, въпреки дългия списък от престъпления зад гърба му, може да се вярва.

Стъпвам върху тънък лед, помили си тя. Започна да задава въпрос след въпрос с делови тон, а отговорите на Джими Истън бяха точно такива, на каквито се надяваше. Той говореше смирено и с известно колебание, докато признаваше, че многократно е бил арестуван и няколко пъти е лежал в затвора. После изневиделица добави:

— Но не съм наранявал никого, мадам. Затова не се навих да убия съпругата на Олдрич.

— Възразявам — скочи Ричард Мур.

Нищо лошо, Джими, помисли си Емили. Не отразиха последната реплика в протокола, но съдебните заседатели я чуха много добре.

Същинските показания на Истън започнаха едва късно сутринта. В дванайсет и двайсет съдия Стивънс разбра, че Емили се готви да насочи въпросите към срещата на Истън с Грег Олдрич, и се намеси: