Мери Кларк - Сърце назаем

— Начинът, по който тя изгледа Олдрич след последния въпрос към съдебния лекар, беше чист театър — изкоментира Питър Ноулс, пенсиониран прокурор. — Всъщност искаше да каже на съдебните заседатели, че след като е застрелял Натали, Олдрич все пак е могъл да я спаси. Вместо това я е оставил да кърви до смърт.

— Не съм съгласен — прекъсна го Брет Лонг, психолог-криминалист. — Защо ще я оставя така, с риск някой да влезе и да повика помощ? Олдрич, или който я е застрелял, е смятал, че с нея е свършено.

Майкъл мислеше абсолютно същото. Защо не го изрекох пръв, запита се той. Нима, защото не желая да окажа на Грег и най-малката подкрепа? Толкова ли съм сигурен, че е виновен? Вместо да се съгласи с казаното от Брет Лонг, той заяви:

— Емили Уолъс има способността да внуши на всеки съдебен заседател чувството, че разговаря лично с него. Всички сме наясно колко ефективно действа това.

В края на втората седмица от процеса поканиха зрителите да регистрират своето мнение дали Грег е виновен в уебстраницата на „Съдилища“. Откликнаха невероятно много хора и седемдесет и пет процента от тях смятаха, че е виновен. Един от гостите на предаването поздрави Майкъл за широкия отзвук и той се сети за горчивата забележка на Кати, че вероятно ще получи премия за отразяването на този процес.

С всеки изминал ден примката около Грег се затягаше, а Майкъл изпитваше все по-задълбочаващото се усещане, че не само е изоставил приятеля си, но дори насочва общественото мнение срещу него. Ами съдебните заседатели, запита се той. Законът им забраняваше да гледат новини, свързани с процеса, но колко от тях следяха предаването му всяка вечер и дали се влияеха от гласуването.

А Грег? Гледаше ли „Съдилища“? Необяснимо защо, Майкъл беше сигурен, че го гледа — и се питаше дали Емили Уолъс му въздейства по същия начин: някак обезпокоително тя напомняше на Натали.

Зак съзнаваше, че е допуснал огромна грешка. Емили не биваше да го заварва да гледа телевизия на верандата й. В очите й тутакси се появи тревожно изражение и тя доста хладно му благодари, че се е погрижил за Бес.

Зак знаеше, че единствената причина тя да не се откаже от уговорката им досега е процесът. Съзнаваше го отлично и не се съмняваше, че съвсем скоро ще намери причина да го разкара. Очакваше дори да направи нещо по-лошо: да назначи проверка за него. В края на краищата тя беше прокурор. В никакъв случай не биваше да събужда подозренията й.

През месеците докато обмисляше отмъщението си срещу Шарлот, майка й и децата й, той избра за новата си идентичност името Закъри Ланинг. Стараеше се никога да не мисли за другите си имена, макар че те понякога изплуваха в съня му.

В Де Мойн действаше като Чарли Мюр и в онзи живот работеше като електротехник и пожарникар-доброволец. Шарлот беше третата му съпруга, но той не й съобщи този факт. Използва спестяванията си, за да й купи къща. Чарли и Шарлот — звучеше така мило и приятно. После, след две години, тя го изрита. Майка й дойде да живее с нея и децата. Настани се в къщата ми, припомни си той, макар че докато аз живеех там, дори не идваше на гости. Шарлот поиска развод и съдията приписа къщата на нея, а него осъди да плаща издръжка, защото тя твърдеше, че е изоставила добра работа, за да стои вкъщи и да му готви. Шарлот беше лъжкиня. Тя ненавиждаше работата си.

После откри, че тя излиза с един от другите пожарникари — Рик Морган. Дочу го да се хвали, че тя е напуснала мъжа си, защото се страхувала от него и го намирала за странен…

Зак с истинска наслада наблюдаваше как Емили Уолъс прекара цялото лято в подготовка за процеса целта й бе да осъди един мъж, защото убил съпругата си. И ще успее, помисли си Зак много е умна. Но не бе достатъчно умна да знае, че е убил пет души наведнъж! Изпитваше гордост от факта, че името и снимката на Емили са във всички медии все едно правеха комплимент и на него.

Никой не е по-близо до нея от мен, мислеше си той. Проверявам имейлите й, претърсвам бюрото й, докосвам дрехите й, чета писмата, които съпругът й е писал от Ирак. Познавам Емили по-добре от самата нея.

Засега обаче се налагаше да предприеме нещо, за да потуши съмненията й. Обиколи из квартала и намери гимназистка, която търсеше някаква работа за след училище. В петък вечерта, в края на втората седмица от процеса, видя Емили да се прибира и я спря, когато слезе от колата.

— Емили, много съжалявам. За известно време ме прехвърлиха в смяната от четири до единайсет в склада — излъга той. — Няма да съм ти от помощ за Бес.