Мери Кларк - Сърце назаем

Емили си пое дълбоко дъх. Ясно долавяше, че е приковала вниманието на съдебните заседатели и те попиват всяка нейна дума. Разказа как Истън информирал следователите, че две седмици преди убийството на Натали Рейнс случайно срещнал Грег Олдрич в манхатънски бар. По неговите думи Олдрич пиел сериозно и изглеждал много депресиран. Истън твърди, че Олдрич го заговорил, докато седели на бара, и намекнал за желанието си да се отърве от съпругата си. Истън обяснил, че скоро е пуснат под гаранция и не успява да си намери работа заради криминалното си минало. Живеел в стая под наем в Гринуич Вилидж и работел на парче.

— Дами и господа съдебни заседатели, Джими Истън разказал на Олдрич за криминалните си прояви и му предложил, срещу съответно заплащане, да се погрижи за проблема му. Олдрич предложил пет хиляди долара аванс и още двайсет хиляди, след като престъплението бъде извършено. Ще чуете показанията на господин Истън: постигнали споразумение и Олдрич го запознал много подробно с работния график на Натали и с адреса й. Освен това на разпечатката на телефонните разговори е фиксирано обаждане от мобилния телефон на Олдрич до мобилния телефон на Истън. Ще научите за посещението на Джими Истън в апартамента на Грег Олдрич, където получил петте хиляди долара аванс. След това обаче господин Истън ще ви каже, че се изплашил, че може да го хванат и да прекара остатъка от живота си в затвора. Затова написал писмо на господин Олдрич, за да го информира, че не може да изпълни обещаното. И тогава, дами и господа, за нещастие на Натали Рейнс, Грег Олдрич решава да я убие сам.

Емили завърши и благодари на съдебните заседатели за вниманието. Докато съдията обявяваше, че сега думата ще има господин Мур, тя тръгна бавно към мястото си и кимна почти незабележимо на Тед Уесли, седнал на първия ред. Радвам се, че поне това свърши, помисли си тя. Определено не мина лошо. Сега да видим какво ще каже господин Мур за ключовия ни свидетел.

Мур се изправи и театрално поклати глава, сякаш да изтръска току-що чутите глупости. Благодари на съдията, приближи се с премерени крачки към съдебните заседатели и леко се облегна на перилото пред тях.

Като добър съсед, спрял да побъбри през оградата, помисли си Емили саркастично. Винаги прави така. Иска да е новият им най-добър приятел.

— Дами и господа, казвам се Ричард Мур. Заедно със сина ми Кол Мур представлявам Грег Олдрич.

Започвам с благодарността, че отделяте време от личния си живот и през следващите няколко седмици ще се явявате в съда. И двамата го оценяваме високо. Това е важно задължение. Вие буквално държите в ръце живота и бъдещето на Грег. Дълго ви подбирахме като съдебни заседатели и обявявайки състава за „приемлив“, всъщност имах предвид, че с Грег разчитаме, че тук седят почтени хора. Това е единственото, което искаме от вас. Прокурорът говори почти час, за да ви опише какви са доказателствата по този процес. Чухте я, чух я и аз. По този случай нямаше арест почти две години. Дотогава полицията знаеше единствено, че Грег и Натали, като много други двойки, се развеждат. Подобно на много хора в такава ситуация, Грег беше сломен. Обещавам ви той да даде показания по време на процеса. Ще ви каже, както е казал на полицията много преди да го арестуват, че е отишъл до Кейп Код тласкан от любопитството дали в живота на Натали се е появил друг мъж. Направил го е, защото е искал да провери дали има смисъл да настоява за помирение. Ще чуете как, след като видял, че тя е сама, напуснал Кейп Код и се върнал в Ню Йорк. Двамата дори не са разговаряли. Прокурор Уолъс обърна внимание върху двучасовото отсъствие на Грег Олдрич от апартамента му сутринта, когато Натали е била убита. Ще чуете обаче, че този сутрешен крос е дългогодишен навик. Прокуратурата ще се опита да ви убеди, че във въпросното утро Грег е успял да отиде до Ню Джърси с кола по време на натоварения трафик, убил е Натали и пак в натоварено движение се е върнал обратно в Ню Йорк. И всичко това в рамките на въпросните два часа. Ще се опитат да ви убедят, че е убил жената, за която е разбрал, че няма друга интимна връзка и с която отчаяно е искал да се събере. Горе-долу това са фактите до появата на Джими Истън. Този „образцов“ гражданин, този спасител на техния случай, е прекарал половината от живота си в затвора, а през останалото време е бил с условна присъда. — Мур поклати глава и продължи със сарказъм: — Джими Истънс арестуван за пореден път, след като е обирал къща в този окръг. За пореден път нахлува в чужд дом. За щастие безшумната аларма предупреждава полицията и той е заловен. Но не всичко е загубено за Джими Истън. Шансът му да не попадне задълго в затвора е Грег Олдрич. Ще чуете как този патологичен лъжец и асоциален тип превръща случайната им среща в бар, където са побъбрили за бейзбол, в пъклен план да бъде убита жената, която Грег обича. Ще чуете, че Грег уж бил предложил на този напълно непознат двайсет и пет хиляди долара, за да извърши престъплението. Ще чуете как Истън приел предложението, но скоро след това се обадила гузната му съвест — явно за пръв път в безполезния му живот — и той се отказал от сделката. Това е боклукът, който щатът иска да преглътнете. На базата на тези улики ще искат от вас да унищожите живота на Грег Олдрич. Дами и господа, уверявам ви, че той ще даде показания и ще ви обясни задоволително защо Истънс в състояние да опише подробно дневната му и защо има телефонно обаждане до него. — Извърна се, посочи с пръст Емили и произнесе гръмко: — За пръв път от двайсет и пет явявания пред съда Истън ще е в ролята на свидетел на щата, а не на обвиняем.