Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

— Почти стигнахме — уведоми го младежът.

— Разговаряхте ли с някой в къщата? — попита Тег, докато вземаше завоя. Бунгалото беше пред тях. Почувства се по-уверен, въпреки че адреналинът му се бе покачил. Напрежението го замайваше.

— Майтапите ли се? Какво би станало, ако в къщата имаше някой, а в онзи хангар е заключена жена?

— Значи нямаше никой — повтори Тег.

— В тези гори живеят странни хора.

— Знам.

— Ама наистина съвсем странни.

Тег спря джипа. Кучетата залаяха яростно. Без да изпуска къщата от погледа си, Майкъл каза:

— Не изключвайте двигателя. Може да са въоръжени… Ако тук има хора и са въоръжени, ще трябва да се омитаме бързо.

— Съгласен. — Двамата излязоха от колата. Внезапно една мисъл осени Тег: каква чудесна идея! — Подсетихте ме нещо. Дойде ми наум, че имам нещо, което може да ни помогне.

Изведнъж се почувства по-уверен, по на себе си. Върна се при колата и отвори задната врата. Порови из ветеринарните инструменти.

Едно беше ясно. Ако се справеше с тази работа, щяха да се променят няколко неща. Ще държи Феликс отвързан, за да пази пътеката между клетките. Така той може да се нахвърли върху всеки чужд човек, който се опита да отвори вратата. И щеше да й сложи намордник. На онази кучка, за да не пищи повече.

— Това може да ни е от полза — показа го той на Майкъл Уошингтън.

— Пистолет?

— Стреля със стрелички. В тях има кетамин. Много са ефикасни, уверявам ви. А сега, нека се ослушаме. — Подкани младежа да отидат до постройката.

— Ето оттам. Гласът идваше оттам — посочи Майкъл северната страна на бараката.

— Нищо няма да чуем от този лай — каза Тег.

— Може би трябва да почакаме — отвърна Майкъл Уошингтън. — Ще се успокоят. — Безпокоеше се някой да не дойде откъм бунгалото и непрекъснато поглеждаше натам.

— Не мога да чакам тук цял ден, млади човече.

— Да можехме да надникнем вътре.

— Вратата е здраво заключена. И без това сме в частна собственост. Нали знаете, че отношението на полицията към различните престъпления е еднакво. Нямам намерение да нарушавам повече закона. — Тег почувства някаква необичайна бодрост. Въздухът беше кристалночист. Знаеше какво трябва да направи. Провери пистолета. После още веднъж се опита да разколебае спътника си. — Имам и друга работа. А вие? Казахте, че сте се загубили. Няма ли да забележат отсъствието ви? — После опипа почвата. — Има ли с вас някой друг?

— С мен? Не. Разбирам какво искате да кажете. Не можем да чакаме безкрайно тук. Може би съм сгрешил.

Кучетата притихнаха. Тег вдигна ръка като проповедник и след като лаенето престана напълно, се заслушаха в настъпилата тишина. Изненада се, че се успокоиха толкова бързо. Понякога продължаваха да лаят с часове.

— Нищо не се чува — прошепна той.

Майкъл се приближи до бараката. Вдигна ръка, готов да удари по стената.

Тег го спря:

— Не можем да влизаме с взлом. Няма какво повече да правим тук. А и да се скъсаме, не можем да счупим този катинар. — Пръстът му беше на спусъка на пистолета. Въпреки че нямаше никой, не искаше да го прави на открито. Веднъж вече беше направил подобна грешка в живота си, а не беше от хората, които повтарят грешките си.

— Помо-о-о-щ! — Женският глас отвътре се чу съвсем ясно. Кучешкият лай веднага го заглуши, но нямаше никакво място за съмнение.

Туристът се развика възбудено:

— Нали ви казах! — Затича към вратата.

Пистолетът не беше подходящ за стрелба по движещи се цели, а и Тег не беше добър стрелец. Искаше, преди да използва оръжието, и двамата да са вътре в бараката. Необходими бяха от тридесет секунди до няколко минути, за да подейства кетаминът. През това време човекът трябваше да бъде затворен, за да не тича като луд. Трябваше да стреля по него вътре в кучкарника и после бързо да излезе и да заключи вратата, докато упойващото средство подейства.

Представи си спокойно, с почти кристална яснота възможните варианти. Какво друго му оставаше? Не можеше да се довери на този човек. Опасността беше много голяма. Дори да успееше да премести жената, тук беше изследователската му лаборатория. Можеше ли да се откаже от нея, заради някакъв загубил се турист? Проблемите започваха да се множат като зайци. Разрешаването им изискваше бързи действия.

— Току-що ми хрумна нещо. Дали наоколо няма скрит ключ? Дали няма резервен ключ за тази барака? Хората винаги крият резервен. И аз правя така. Няма да е трудно да бъде намерен. — Докато говореше, Тег напипа ключа в джоба си.