Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

— Прав сте.

— Да мислим като собственика. Къде щяхте да скриете ключа? Аз ще тръгна от тази, а вие — от другата страна.

Трябваха му няколко секунди, за да извади ключа от ключодържателя. Наложи се да остави пистолета за малко. Обърна един голям камък, за да покаже, че го е намерил под него. После извика силно:

— Намерих го!

Майкъл дотича веднага.

Тег прибра пистолета и двамата се отправиха към вратата. Мушна ключа в ключалката и го завъртя. Катинарът щракна и се отвори.

— Влизайте пръв. Идеята беше ваша — каза Тег. После добави: — Аз ще ви прикривам. — Показа му заредения пистолет.

Вратата се отвори. Посрещна ги непрогледна тъмнина и остри, отвратителни миризми. Кучетата лаеха бясно. Майкъл Уошингтън провери, без да каже нищо, дали Елдън Тег го следва. Окуражен от него, той запристъпва предпазливо по тъмната пътека. При всяка стъпка виждаше оголени зъби на озверели кучета. Когато се хвърляха към стените на клетките си, шоковите нашийници звъняха предупредително, а кучетата ревяха от болка.

Елдън Тег вървеше с пистолет в ръка няколко крачки назад. При всяка клетка, покрай която минаваше, кучето в нея стихваше. Майкъл Уошингтън не забелязваше това. Не можеше да направи връзката. Вниманието му беше приковано от обитателката на клетката. От голия гръб и голите бедра на жената, която се беше свила в най-отдалечения ъгъл.

За миг тя погледна през рамо към тях. Притискаше гърдите си с ръце. Загледа се първо в Майкъл Уошингтън, а после в Тег. След това им обърна гръб.

— Прав бях — обяви тържествено Майкъл Уошингтън и се обърна към Тег.

— Скоро ще искаш да не си бил — отвърна Тег, който стоеше няколко крачки назад с насочен пистолет. Натисна спусъка. Оръжието изгърмя. Тег никога не беше стрелял с него по човек. Замаян, Майкъл издърпа стреличката от тялото си.

Очите му гневно засвяткаха. Нахвърли се върху Тег, който не беше достоен противник за силния негър.

Кучетата продължаваха да лаят оглушително.

Тег трескаво мислеше: лопатата! Беше подпряна на близката стена. Хвърли се към нея. Нападателят изтълкува погрешно намеренията му и се блъсна във вратата, която се затвори. Замаян от упойката, Майкъл Уошингтън се отдръпна и успя да открехне малко вратата, точно в момента, когато Тег замахна с всичка сила, за да стовари лопатата върху главата му. Тя само го одраска леко по ръката. Майкъл я хвана и я задърпа към себе си. Всеки дърпаше лопатата към себе си. Докторът видя зениците на другия и изведнъж пусна лопатата. Майкъл политна назад, без да я изпуска от ръце. Тег забеляза първите признаци на упойката. Мускулите му се свиваха един след друг, от краката към раменете.

Майкъл Уошингтън се съпротивляваше. С големи усилия успя да направи крачка напред. Страхът го сковаваше.

Тег го наблюдаваше, като си поемаше дъх. Усмихна се:

— Няма смисъл да се съпротивляваш — каза той.

Майкъл се сгърчи от втори спазъм и се строполи на пода — Тег стоеше изправен над него и следеше внимателно реакциите му. Никога не беше виждал толкова силно действие на кетамина. Като лекар направо се възхити. В по-големи дози упойката беше смъртоносна.

— О, не! — изстена упоеният човек.

— О, да! — отговори му Елдън Тег и отново се усмихна.

Болд караше тойотата си, а до него седеше Дафи. Предупредили го бяха, че докато получи служебна кола, може да минат и няколко седмици. Още нямаше и стая, където да работи. В много отношения си остана аутсайдер и връщането му в отдела беше по-скоро формално.

Изминаха няколко километра. В огледалото се виждаше как Смарагдовият град остава в далечината. Погледна към протока. В далечината покритите с буйна зеленина острови изглеждаха като скъпоценни камъни. Имаше повече яхти и други любителски морски съдове, отколкото през уикенда. Платната им улавяха като слънчогледи ярката слънчева светлина. Фериботите сновяха напред-назад като големи буболечки. В празнични дни водите наоколо се изпълваха с живот. Очите му отново се насочиха към пътя. „Предметите изглеждат по-близо, отколкото са в действителност“, гласеше предупреждението, изписано на външното огледало. Не е лъжа, помисли си Болд, загледан в профила на Дафи.

— Не се отчайвай толкова — утеши я той.

— Трябваше да го направим още вчера.

— Нали си говорила с нея вчера. Докато не минат 24 часа, не се смята официално за отвлечена.

— Този тъп закон! Двадесет и четири часа? През това време Шарън може да е къде ли не. И не ми натрапвай тази статистика! Сам ще видиш. Поговори с Агнес и ще се убедиш. Знам, че ще се убедиш, познавам те. Шарън не е заминала. Онези проклети статистики не се отнасят за хора като нея. И не ми излизай с приказки от сорта, че е бягала от къщи. За нея това е минало. Бих могла да гръмна Шосвиц за тези приказки. Той е женомразец!